1. Ваше Превъзходителство, добре дошли в България на първото си посещение в нашата страна! Вие имате солидна и впечатляваща политическа кариера. Кои бяха решаващите фактори за установяването на мир в Източен Тимор – процес, в който сте участвали и Вие лично?

Разрешаването на конфликта в Източен Тимор стана възможно благодарение на редица фактори и събития, които се случиха почти едновременно. На първо място, в Източна и Югоизточна Азия избухна голяма финансова криза, която засегна силно Индонезия и предизвика студентски бунт, наред с падането на режима на Сухарто. На този пост бе назначен нов президент технократ, близък до президента Сухарто – вицепрезидентът Б. Ю. Хабиби, инженер по аеронавтика. Президентът Хабиби настоя за реформи, както и за разрешаване на проблема в Източен Тимор. И така, през 1999 г. се проведе референдум, по време на който почти 80% от нашия народ гласува да се отделим от Индонезия.

Освен това, международната общност – най-вече Организацията на обединените нации, Португалия и някои други приятели на Източен Тимор, изиграха ключова роля за осигуряването на възможност за провеждане на този референдум, както и за уважаване на гласа на нашите избиратели. Десетилетната ни съпротива, смелостта на нашия народ, както и солидарността, която получихме от цял ​​свят, бяха еднакво решаващи за постигането на мир и независимост.

2. Източен Тимор е една от най-младите държави в света. Как се изгражда държава през 21-ви век? И кои бяха пред вас основните предизвикателства след обявяването на независимостта на Източен Тимор през 2002 г.?

Чрез изцеляване на раните от миналото и помиряване на нашите общности, оставяйки миналото зад гърба си, както и чрез почитане на жертвите и мъчениците, без да се търси отмъщение. Индонезия показа държавническо мислене, като дори след като националната гордост на нашите лидери беше ранена, те – както и цялото ни общество, доказаха своята мъдрост и държавническо мислене, приемайки нашата ръка за приятелство.

В същото това време ние бяхме изправени пред неотложната задача да създадем институции почти от нищото – училища, болници, съдилища и сили за сигурност – справяйки се същевременно с бедността, безработицата и основните нужди на нашия народ. Изграждането на държава през 21-ви век означаваше да се съчетаят традиционните ценности на солидарност с модерното демократично управление, ръководено неотклонно от зачитането на правата на човека и върховенството на закона.

3. Какви са сегашните отношения на Източен Тимор с неговите съседи в Индо-Тихоокеанския регион? И как Вашата страна поддържа балансирана външна политика в условията на днешните геополитически трансформации в света?

Източен Тимор се радва на отлични отношения с всички свои съседи. Днес с нашия бивш противник – Индонезия, имаме отношения на доверие и сътрудничество, които биха могли да бъдат модел за помирение. И въпреки отминалите ни вече спорове за морските граници, успяхме да постигнем с Австралия историческо споразумение за Тиморско море посредством диалог и международното право. Това показва, че даже най-трудните разногласия могат да бъдат преодолявани по мирен начин.

Ние укрепваме също така и връзките си с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), в която Източен Тимор се готви да стане пълноправен член. Това ще задълбочи нашата интеграция в Югоизточна Азия и ще ни позволи да допринесем за регионалната стабилност и просперитет. Същевременно с това, ние поддържаме стабилни отношения и с Португалия, Европейския съюз и Общността на португалоезичните държави, което пък ни свързва с някои наши партньори в Африка и Латинска Америка.

В днешната сложна геополитическа обстановка, Източен Тимор не се обвързва единствено с една от големите сили. Сътрудничим си със Съединените щати, Китай, Индия, Япония и други, давайки винаги приоритет на мира, диалога и зачитането на международното право. А външната ни политика се стреми към баланс – да защитава нашия суверенитет, както и да допринася за регионалния мир и за стабилността в Индо-Тихоокеанския регион.

4. Господин президент, през 1996 г. Вие бяхте един от носителите на Нобеловата награда за мир заради Вашите усилия за справедливо и мирно разрешаване на конфликта в Източен Тимор. Кое, според Вас, е най-важното за човечеството условие да живее в мир в днешния свят?

Ние трябва да имаме дързостта да се издигнем над дребнавостите и най-долните инстинкти за отмъщение, да протегнем ръка към враговете си от миналото, да се прегърнем и да изградим заедно мир и просперитет за всички.

Мирът обаче означава така също и справяне с бедността, неравенството и изменението на климата, тъй като войните най-често се раждат в резултат на отчаяние и несправедливост. А ако човечеството инвестира в образование, справедливост и устойчиво развитие, тогава помирението и мирът ще бъдат трайни.

5. И накрая, в каква посока биха могли да се развият допълнително двустранните отношения между България и Източен Тимор?

Аз съм изключително доволен от посещението си в България и съм силно впечатлен от трансформацията на Вашата страна от „беден съветски заден двор“ до развита икономика и относително просперираща държава. Ние виждаме тук възможности да се поучим от опита на България и можем да си сътрудничим в конкретни области като например в образованието, селското стопанство, възобновяемата енергия и информационните технологии.

[*] Това интервю се проведе в рамките на работното посещение на Н.Пр. Жозе Рамос-Орта в България през м. април 2025 г., по време на което той изнесе в Министерството на външните работи на Република България публична лекция, озаглавена „Източен Тимор: една жизнена демокрация. От конфликт до помирение и мир“, организирана от Дипломатическия институт.