Темата за етикета за носене на шапки вероятно на мнозина ще се стори прекалено екзотична и отдалечена от българската традиция и съвременна практика. Тази гледна точка е напълно разбираема, но в същото време държа да отбележа, че миналата година в София за четвърта поредна година се проведе парад на шапките, наситен с артистично очарование и това е само едно от доказателствата, че този аксесоар предизвиква нестихващ интерес и вероятно често скрито желание за притежаване и носене. Мнозина вероятно смятат, че това е аксесоар с ретро излъчване, който днес се ползва предимно в държави с монархическа традиция и предимно конкретно във Великобритания. Човек лесно се сеща за шапките на английската кралица и за тяхното многообразие, демонстрирано по време на конните състезания в Аскът. Но едновременно с това е добре да си припомним редица реални исторически фигури и персонажи от различни сфери на изкуството, които асоциираме с типичните им шапки, станали емблематични за техните образи. Откроявам образа на Шерлок Холмс от романите на сър Артър Конан Дойл, мъжът с бомбето от прочутата картина на Рене Магрит, която беше прекрасно разиграна и във филма „Аферата Томас Краун“. Когато става дума за бомбе, не по-малко емблематично то стои и на героя на Чарли Чаплин от поредица негови филми, посветени на малкия човек. Добре е също така да си припомним, че една от знаковите фигури от света на дамската мода през 20 век – Коко Шанел започва своята славна кариера именно като шапкарка. Не по-малко популярен е и персонажът на Луис Карол – Лудият Шапкар с прословутия му цилиндър.

Ако тези аргументи и примери не са събудили все още вашето любопитство, ще добавя, че шапките не само моден аксесоар. Те имат своето съвсем практическо приложение в различните сезони и днес, а в предишни епохи са били един от видимите белези за социална принадлежност. Част от тях са задължителен компонент при някои видове дрескод, така че за определени социални и професионални групи притежаването и ползването им са задължителни.

Изкушавам се също така да привлека вниманието на дамите, че притежаването на красива шапка за тържествени или артистични поводи води след себе си и съответна кутия за съхраняване и транспортиране, различни игли за задържането й в косата и всичко това може да направи вашия гардероб и вашата личност още по-богати и обаятелни. Припомням един цитат на канадската писателка Маргарет Атууд – „Аз лично имам 12 шапки и всяка представя различна личност. Защо да бъдеш само себе си?“ И тази трансформация може да се постигне само с придобиването на нова шапка!

И така нека първо отделим внимание на историята на този аксесоар за дами и господа. Историята започва в дълбока древност и е много вероятно първите импровизирани шапки да са били големи листа или парчета кожа, предназначени за предпазване на главата от капризите на природата. Тази цел остава и до днес, но към нея се прибавя и много същественото значение на този аксесоар като белег за социална класа и престиж. Ключов момент в нейната история има изработването на филца, който се превръща в една от основните материи за изработване на голяма част от многобройните модели шапки. Според легендата, свети Климент е изобретател на тази материя. Той увил вълнен плат около сандалите си, за да си предпазва краката и така, ходейки той пресовал вълнения плат до материя, която наричаме филц. Поради това, много шапкари по света почитат светеца като патрон на шапкарския занаят.

За най-популярен период се смятат годините между 18-ти и първата половина на 20-ти век. Началото на периода се бележи от големите шапки с два или три върха, които могат да се слагат върху обемните перуки, характерни за епохата. Техни основни почитатели са крал Луи XIV и Наполеон Бонапарт. Украсите на шапките станали особено изявени и многообразни – цветя, птички, панделки, джуфки, пера, дори и изкуствени плодове. Тези тежки допълнения на дамските шапки породили необходимостта от появата на иглите за шапки, които да гарантират тяхното задържане върху главите на дамите. Но въпросните игли също били използвани и като инструмент за самоотбрана при възникване на опасни ситуации на улиците, поради което редица градове забранили ползването им. Все пак те са били използвани достатъчно дълго, за да послужат като вдъхновение за редица автори на криминални романи и сценарии.

В периода на буржоазните революции цилиндърът се превърнал в знак за промяна. Той бил носен от мъже от всички социални класи, за да се отбележи прехода от пищната аристокрация към градската модерност.

Началото на 20-ти век бележи епохата на модела шапки Федора, който се превръща в модна икона за господата. Нейната мода все още не отминава. Настоящият век бележи своеобразен ренесанс на носенето на шапки и мнозина модни анализатори свързват това с дукесата на Кенсингтън Кейт Мидълтън, която наричат „посланик на шапките“.

За отбелязване на ден на шапките е определена датата 15 януари. Смята се, че инициативата за отбелязване на такъв неформален празник се дължи на феновете на носенето на шапки.

Популярни модели

• Бомбе – изработено е като модел през 1849 г. в Лондон от шапкарите Томас и Уилиям Боулър и носи тяхното фамилно име (на английски език бомбе е Bowler). На различните места по света има различни наименования, както и версии за неговия произход. Популярността му се дължи на Чарли Чаплин и на дуета комедианти – Лоуръл и Харди. Първоначално то е считано за шапка за работа поради своята компактна форма и здравина. Постепенно се превръща в ежедневен заместител на официалния цилиндър. Според друга историческа версия то е изобретено от Едуард Кук през 1849 г., за да служи на лесничеите. Идеята е била тази твърда шапка, която приляга добре на главата да може да ги предпазва, както от клоните в гората, така и от силен вятър. Изработено е от твърд филц и бързо набира популярност сред всички класи.
• Федора – тя е измислена през 1882 г. и името й идва от това на главната героиня във викторианска пиеса – принцеса Федора Романова, изиграна от Сара Бернар. Това е филцова шапка с твърда периферия и вдлъбнат център. Разработена е за дами и господа. Тя често се ползва в реквизита на гангстерските филми през първата половина на миналия век. В съвременното кино тя е любим елемент от образа на Индиана Джоунс, а в попкултурата тя ще се помни в черен цвят на главата на Майкъл Джексън. В българската културна история това е шапката на Пенчо Славейков в много от популярните му снимки.
• Цилиндър – негов автор е английският шапкар Джордж Дънадж и годината на изработването й е 1793 г. Но славният й път се свързва с името на Джон Хетерингтън, който за първи път носи тази висока и копринено блестяща шапка по улиците на Лондон през 1797 г. Предизвиканите уплаха и паника сред гражданите донесли на господин Хетерингтън глоба в размер от 500 лири. Първоначално цилиндърът е бил изработван от боброва кожа, но днес той може да бъде намерен от вълна, коприна и кожа. Разбира се, има различни модели цилиндри в зависимост от формата на периферията и височината на основното тяло. Припомням ви снимките на посланик Симеон Радев в официален дневен костюм, към който и до днес цилиндърът е задължителен елемент в повечето европейски традиции. Важността на тази шапка е отразена и с филма с едноименно заглавие от 1935 г., в който главната роля се изпълнява от Фред Астер.
• Дамско украшение за глава (Fascinator) – този декоративен елемент се поставя и закрепва в предната част на главата, без да я покрива. Тези украшения ни връщат в историята на европейските монархии през 16 – 17-ти век. Те са били особено характерни за френската кралица Мария Антоанета, чиито ексцентрични перуки били декорирани с пеперуди, препарирани дребни животни, знамена и дори миниатюрни модели на кораби. Тези аранжировки понякога достигали до 2 метра височина. Днес те също са характерни за представителите на европейските кралски семейства, но в значително по-разумни размери.
• Шапка – камбана (Cloche) – Тази шапка е измислена от парижката шапкарка Каролин Ребу през 1908 г. Тя носи името на френската дума за камбана, тъй като формата й много напомня специфичните извивки на камбаната и от там носи това наименование и в другите езици. Тя покрива главата на дамата от веждите до края на врата и се смята, че в процеса на изработката й тя наистина е била нахлузвана на камбана. Тя е особено популярна през 20-те години на миналия век.
• Отворена корона – Това е мека филцова шапка с широка периферия, която оставя по-голяма свобода на главата от повечето други модели. Куполът й също е свободен и всичко това позволява на човека, който я носи да я моделира по безброй начини според вкуса си. Гъвкавостта й я прави много подходяща за път.
• Хомбург – Това е шапка, близка по форма до бомбето, но куполът й е вдлъбнат в средата и периферията е подвита навън в края. Тя е създадена на 29 август 1882 г. за крал Едуард ІІІ. Тя е популяризирана освен от него и от други представители на кралското семейство и политици, сред които Уинстън Чърчил и Дуайт Айзенхауър. По-късно този модел шапка става популярен и чрез филма „Кръстникът“ и поради това често носи именно това име.
• Каскет – Неговата история може да се проследи до 14-ти век в Северна Англия и добива популярност като шапка, подходяща за работническата класа във Великобритания и Ирландия. Средната класа я ползвала само за провинцията. Тази шапка има още два сравнително близки модела. Първият е с по-дълбока и обемна част, покриваща главата и известна като шапка на момчетата, продаващи вестници. Другата се асоциира с рибарите и моделът й е с дълбока и оформена с бордове куполна част и твърда козирка. Произходът й води към Гърция, а популярност й носи Джон Ленън през 60-те години на миналия век.
• Барета – Тази шапка се счита за един от националните символи на Франция. Историята й се проследява до 15 век и първоначално е била ползвана от овчарите в Пиринеите, тъй като предпазва еднакво добре от студ и дъжд. Макар да произлиза от югозападната част на Франция, скоро тя става популярна в цялата страна. Моделът се ползва и като елемент от военната униформа в редица държави и поради това дълго време е популярен предимно сред мъжете. В хода на времето баретата се превръща в популярен модел и за дамите и тази тенденция става особено видима през 30-те години на миналия век благодарение на популярни личности от типа на Грета Гарбо. Връх в нейната популярност и получаване на статут на моден аксесоар й дава Коко Шанел, която я качва на модния подиум. И днес тя е все така актуална и свързана с френския шик, съхранявайки своя ретро чар. Оригиналният модел се изработва от овча вълна, което го прави лек, гъвкав и устойчив на ниски температури и влага.
• Стетсън (каубойска шапка) – Тази шапка носи името на производителя си – Джон Стетсън. Моделът, наречен „владетелят на равнините“ (“Boss of the Plains”) е въведен през 1865 г. и бързо завладява Запада. Моделът е удобен, практичен и водоустойчив, което го прави много подходящ за типа живот, воден от каубоите.
• Сомбреро – Модел шапка, отличаващ се с много широката си периферия, която покрива главата, врата и раменете. Смята се, че името произлиза от испанската дума за сянка и това ясно показва нейното основно предназначение. Не е ясно кой и кога я изобретява, но е сигурно, че тя е сред основните символи на мексиканската култура.

В зависимост от държавата, региона и сезона, в който се намирате, е добре да проучите практиката в сферата на дрескода, за да се съобразите и да носите съответните шапки или украшения за глава в различни ситуации от официален характер. Желателно е и да познавате предпочитанията на съответното общество в носенето на различни модели шапки при определени поводи, за да успеете да се впишете в местната културна традиция.

Разбира се, има още много модели шапки, свързани с религиозни и национални специфики, такива с историческа или ритуална стойност и популярност, както и аксесоари за покриване на главата, които се изискват в дадена култура, за участие в определен тип събития и пр. В този смисъл, настоящият текст няма претенция за пълна изчерпателност на всички модели и наименования. Подбрани са тези, които са особено популярни, участват при формирането на определен дрескод и се ползват при поводи и събития от протоколен характер.

Етикет за господа

Когато се срещат с някого, когото трябва да поздравят и имат шапка на главата си, то те трябва да я вдигнат леко, след което отново да я сложат. Жестът може да бъде сведен и дори до символичното вдигане на ръката към шапката по подобие на козируването. Този знак на уважение идва още от времето на рицарските времена, когато те са вдигали защитата от лицето си в знак на уважение и доверие към този срещу когото се изправят.

Господата трябва да свалят шапките си в закрити пространства и институции, както и в присъствието на дами.

При влизане в нечий дом, както и при сядане на маса за хранене, господата махат шапките си.

Шапката се сваля и когато ви запознават с някого, независимо дали е в открито или закрито пространство.

Шапките се свалят и оставят на гардероб при посещение на събития и институции от културен характер. Същото важи и при влизане в ресторанти и заведения за хранене.

При събития на открито, при които се изпълнява химна на дадена държава, шапките се свалят.

Ако шапката има някаква декорация, то мястото й е от лявата страна на шапката.

Етикет за дами

Дамите могат да останат с шапка в повечето закрити пространства без масата за хранене. Историческото обяснение за разликата в правилата между дамите и господата се състои в това, че дамските шапки са били с повече декорации, били са прикрепвани със специални игли и съответно тяхното слагане и сваляне не е било толкова лесно. При това, евентуалното сваляне на дамската шапка е водело и до разваляне на прическата, поради което оставането с шапка е било прието от обществото.

Когато са на спектакъл или концерт, те могат също да останат с шапка, стига тя да не пречи на видимостта на публиката, която е разположена зад нея.

При събития на открито и закрито, при които се изпълнява химна на дадена държава, шапките се свалят.

Декорациите на дамските шапки се разполагат от дясната страна.

Свалената шапка се държи по такъв начин, че да не се вижда вътрешността й, която се поставя на главата. Това правило важи и за господата.

Независимо от това дали сте любител на носенето на шапки и дали за вас те са само практичен елемент от облеклото или моден аксесоар, който да придаде блясък на тоалета ви за специален повод, познаването на етикета за носене на шапки ще ви бъде полезен, дори и да е само за да водите разговор по темата. Своеобразният ренесанс на интереса и употребата на шапки през нашия век създават чудесен контекст за производството и носенето на този вечен моден аксесоар.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.