Плодовете могат да бъдат сервирани като част от менюто на масата в най-различни форми и спрямо това се избира и правилния начин за тяхната консумация. Понякога домакините поставят купа с различни цели плодове дори и като вид декорация на масата. Това също така може да бъде и хитър ход към гостите, ако сред тях има представител на различна културна и съответно кулинарна традиция, поради което той да иска да започне храненето си с плод, който би могъл да си избере от купата, разположена на масата. В някои кулинарни традиции плодове могат да се ядат и между отделните елементи от менюто като форма на прочистване на вкуса преди поднасяне на следващото блюдо. Поради това познаването на различните начини на ядене на плодове може да ви бъде полезно при хранене на официална маса. В приятелска компания споделянето на такива „тайни“ на етикета може да бъде чудесна тема за разговор и повод за проверка на уменията на присъстващите.

В традицията на европейската кухня плодовете се сервират основно като десерт, което означава, че посудата от предишните ястия вече е вдигната от масата и за плодовете ще получите нова чиния със съответно нож, вилица или лъжица за ядене на съответния вид плод. Най-общото правило, което да следвате е, че големите плодове се срязват с ножа на две или четири парчета, след което се ядат с вилицата, като се режат с помощта на ножа на подходящи за консумация хапки, ако това е необходимо. Малките плодове в повечето случаи се ядат с ръце, като костилките или дръжките се оставят дискретно в края на чинията.

Белени плодове – основното, което е добре да съобразите е да обърнете срязаната част на плода към чинията, за да може при рязането му и набождането на вилица, сокът, който може да се отдели, да остане в чинията, а да не опръска вас или околните.

Небелени плодове – в случай, че вече са срязани предварително, започнете да ги ядете с отворената част нагоре, така че кората им да служи като купичка, в която да се събира сокът.

Плодове с голяма или малка костилка – праскови, кайсии, сливи и пр. се разделят с ръце на две, костилката се отстранява и съответно двете половини на плода се изяждат на една или повече хапки в зависимост от размера им. Ако костилката не може да се отдели с ръка, то съответната половина се изяжда внимателно около нея и после се поставя дискретно от устата ви в ръка в края на чинията. Консервативната традиция изисква тези плодове да се срязват с десертния нож на две половини, костилката да се отделя, след което плодът да се яде с помощта на вилицата и ножа. При плодовете с малка костилка от типа на черешите, правилото казва, че костилката се маха от устата по начина по който е изяден плода – ако сте изяли черешата с помощта на лъжица, в нея ще поставите обратно костилката и с нея ще я сложите в края на чинията си; ако сте взели череша с ръка, в ръката ще отделите костилката. На теория се твърди, че на официални хранения малките костилкови плодове се ядат само с лъжица, а на неформални събирания това се прави с ръце. На практика лъжицата се ползва в случаите, когато плодовете са преминали някаква термична обработка, а в суров вид се консумират с ръка.

Плодове със семки – в тази група влизат най-вече гроздето, но също е повечето цитруси и пр. Тъй като в повечето случаи семките са много малки, най-добрият и елегантен вариант е да ги отделите от устата си в ръка и пак да ги сложите в края на чинията. Тук бих поставила и нара, чиито зърна съдържат много приятен, кисел сок. Различните източници предлагат варианти за консумация на нар на маса и предлагат това да става след като плодът е разрязан на две и зърната се ядат с десертна лъжичка. Честно казано не ви съветвам да правите такъв експеримент, защото крехките зрънца ще се спукат от натиска на лъжичката и резултатът ще бъде дъжд от ситни ярко ревени капки по вас, покривката и вероятно по стоящите близо. Ако домакините решат да ви поднесат нар, то най-вероятно това ще е под формата на изцеден сок.

Банани – могат да се консумират сурови или сготвени. Когато са сурови, те се поставят в чинията, срязват се на две с нож за плодове, обелват се, кората се отделя в страни на чинията, а плодът се нарязва на няколко парчета, които се ядат с помощта на десертна вилица. Другият подход е да срежете с помощта на нож и вилица двата края на банана, да прокарате ножа по цялата дължина, така че лесно да отворите кората, след което да нарежете плода на подходящи за консумация хапки. Имайте предвид, че в различни региони по света, където този плод расте в естествена среда, има много рецепти и начини за поднасяне, които включват и листата на банановото дърво. Познати са около 500 сорта от този плод, така че при поднасяне в такава държава е най-добре да следвате примера на домакините си, за да не изпаднете в неудобна ситуация.

Ягоди – когато са сервирани с почистени листенца към тях ще има поднесена и десертна лъжичка, с която се ядат, както и в случаите, когато имат сметана или друг подходящ десертен сос. Любопитната част е за случаите, когато ягодите ви се поднасят с десертен нож и специална вилица за ядене на ягоди – да има такъв прибор и той е един от 30-те вида вилици, които могат да се ползват при хранене. Конкретната малка виличка е като истинско бижу – тя е тясна, с два или три зъба и на края на дружката й има изобразен плода или неговия цвят – това не е задължително, но придава един допълнителен шик на прибора. В миналото, през 18 век, тя е била изработвана предимно от сребро, така че аналогията с бижутата не е твърде пресилена. С нея ягодата се набожда, листенцата се отстраняват с ножа, след което тя може да бъде натопена в пудра захар или сметанов сос, с които често се гарнира при поднасяне. В реалните ситуации, в които можете да попаднете, такъв специален прибор ще ви бъде поднесен много, много рядко, но е добре да знаете за неговото съществуване. Разбира се, в неформална и приятелска среда, спокойно можете да хванете ягодата за листенцата, да я натопите в захарта или сметаната, след което с удоволствие да я изядете на две хапки, задържайки в ръка листенцата, които после оставите в десертната си чиния.

Червени плодове – тук попадат и вече споменатите ягоди, но също малини, къпини, боровинки, френско грозде и т.н. Те най-често се предлагат за десерт в този смесен вид и вече са претърпели някаква термично обработка, имат добавени сметана или друг крем, поради което логично се ядат с малка лъжичка. Ако все пак те ви бъдат поднесени сурови като елемент или декорация на десерт, ще се доверите на приборите, които са избрали домакините ви – могат да се консумират и с лъжичка и с виличка.

Ябълки и круши – имате два варианта – първо да обелите целия плод спираловидно, след което да го срежете на четири парчета, да отстраните семенника и да ядете на малки парчета с вилица или първо да срежете на четири, после да отстраните семенника, да обелите и да ядете отново с десертна вилица. В неформална компания спокойно можете да ядете плода и само с ръце.

Грозде – то се поднася обикновено в голяма купа, към която има поставени нож или ножица. Идеята е всеки от гостите да си отреже с един от двата прибора чепка, която да постави в десертната си чиния и едва тогава да започне да яде отделните зърна. Никога не си късайте зърна от купата за сервиране. Със семките ще процедирате, както и с другите подобни плодове. Ако люспата на гроздето е прекалено твърда за вкуса ви, тя може да се отстрани с ръка и постави при семките в края на чинията.

Портокал и грейпфрут – те се ядат с десертна лъжичка със заострен връх. Портокалът се срязва на две и с лъжичката се издълбават и ядат отделните сектори, обособени от ципите на плода. Другият ви вариант е да не режете плода на две, а с помощта на ножа да разрежете кората, след което да я обелите без да я отстранявате напълно. След това внимателно с пръсти отделяте и парчетата на плода вътре в обелената кора, така че да получите нещо подобно на разцъфнало цвете. Тогава започвате да ядете отделните резени от плода, отделяйки ги от кората. Със семките и люспите процедирате по описания вече начин. При грейпфрута се ползва и още един вариант лъжичка, която има малки зъбци по борда си, така че отделянето на сърцевината на плода да става още по-лесно и елегантно сектор по сектор. Ако предпочитате, можете да сервирате плода и напълно почистен от кората и ципите, на малки парчета в купичка и с десертна лъжичка.

Киви – то логично попада след споменатите вече цитруси, защото един от начините за консумацията му е чрез срязване на две с десертния нож и ядене на двете половини с десертната лъжичка чрез издълбаване на сърцевината на плода от мъхестата му обвивка по подобие на портокала и грейпфрута. Ако домакините са решили да поднесат този плод, то много е вероятно предварително да са го обелили и нарязали на тънки парчета, които да ви бъдат поднесени. Тогава яденето им ще става с помощта на десертните нож и вилица.

Мандарини – честно казано, те не са особено подходящ избор за сервиране на формална маса. Причината е, че се ядат с ръце на отделни резени като преди това се отстранява тънката кора. Рискът от пръскане на сок в процеса на подготовка или консумация е доста висок, така че е по-добре да запазите удоволствието от яденето на този плод за домашна среда.

Пъпеш и диня – те се поднасят като предварително са нарязани и отделени от кората. В чинията ви може да са поднесени и на по-големи парчета, така че ги яжте с нож и вилица, така че да можете внимателно да отделите евентуално останалите семки на плода.

Има още много други плодове, които могат да бъдат поднесени като десерт на масата и с посочените вече основни и специфични правила би следвало да можете да покажете добри маниери за поведение на маса. Ако все пак попаднете в ситуация, в която ви поднесат непознат за вас плод и като вид и като начин на консумиране, следвайте максимата да гледате домакина или домакинята и да копирате техните действия. Имайте предвид също така, че добрият домакин никога няма да поднесе на своите гости каквото и да било ястие, което да ги постави в неудобна ситуация, защото не могат да го консумират по правилен или по никакъв начин.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.