посланик Бисерка Бенишева
Непосредствено след присъединяването си към Европейския съюз България се включи в дискусиите по реформата на Договора за ЕС.
След неуспешната ратификация на проекта за Конституция на ЕС на референдумите в Холандия и Франция през 2005 г. и продължителни консултации между държавите членки, в следващия период, в средата на юни 2007 г. беше постигнато съгласие за започване на преговори за реформа на Договорите за ЕС. На заседанието на Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г. беше взето решение за насрочване на Междуправителствена конференция и беше приет мандат за преговори по изменението на Договорите за ЕС.
България, наред с институционалното си структуриране за участие в процеса на вземане на решения в ЕС в качеството си на член на ЕС, трябваше спешно да подготви позицията си по реформата на основополагащите Договори. Позицията се готвеше в МВнР, доколкото министерството разполагаше с опит и експертиза от участието на България като наблюдател в Конвента за изработване на проекта за Конституция на ЕС, с последващо внасяне за одобрение в Министерския съвет.
Междуправителствената конференция беше открита на 23 юли 2007 г. и ротационното председателство – Португалия, усилено търсеше консенсус по откритите въпроси, между които и изписването на единната валута на официалните езици на държавите членки. Няколко членки – България, Словения, Литва и Латвия, не можеха да се съгласят в техните национални езикови версии, които имат равностойна сила с останалите езикови версии, да бъде въведено изписване на единната валута по начин, който се различава от използвания в националния език.
Конкретно за България това означаваше единната валута да се изпише на кирилица като „Еуро“. За Словения, която използва латиницата, също имаше проблем, доколкото в национална употреба, включително и в закона на Националната банка на Словения, която се подготвяше за присъединяване към евро-зоната, единната валута е обозначена като „evro“. Сходен проблем имаха и Литва и Латвия, които също използват латиница, но в националните езици не използват „euro“. И за четирите страни въпросът се свързваше с националната идентичност и съответно доведе до несъгласие с предложението на португалското председателство.
На фона на останалите открити въпроси – институционалната уредба, броят на комисарите в колежа, въвеждане на двойно мнозинство при гласуване в Съвета и редица други, свързани с участието на държавите членки в процеса на вземане на решения, този въпрос оставаше встрани от вниманието на дискусиите, въпреки че засегнатите от решаването му страни настоятелно изразяваха своите позиции.
Преговорите по реформата на Договора за ЕС напредваха, като португалското председателство полагаше всички усилия да постигне консенсус, с оглед подписване през декември 2007 г. и референция към новите договорености като Лисабонски договор. В тази времева рамка на 15 октомври 2007 г. беше насрочена среща на Междуправителствената конференция на ниво министри на външните работи, която да обсъди проекта на Договор за реформа на договорите на ЕС (работно наименование до приключване на преговорите) и да подготви неформалната среща на ниво държавни и правителствени глави на 18-19 октомври. Междуправителствената конференция беше насрочена в рамките на редовното месечно заседание на Съвет „Общи въпроси и външни отношения“ в Люксембург.
По чувствителния въпрос относно изписването на единната валута от българска страна се водеше интензивна кореспонденция с институциите на ЕС и Европейската централна банка. От българска страна се аргументираше, че изписването на единната валута на кирилица вече е регламентирано в българската езикова версия на Договора за присъединяване към ЕС, като навсякъде в Договора се реферира към „евро“ на кирилица. Тази теза, развита от екип към Дипломатическия институт при министъра на външните работи, оптимистично залагаше на Договора за присъединяване като гаранция, че това е достатъчно да бъде зачетена позицията на България.
Паралелно, на основата на разработки на Института по българистика на БАН, министърът на държавната администрация Николай Василев в срещи и кореспонденция с институциите на ЕС представяше и нагледна аргументация относно кирилицата. На среща на министъра с генералния директор на правната служба на Съвета, Жан-Клод Пирис, бяха представени и книги за азбуките, но правната служба се оправда с Европейската централна банка. Разменени бяха и писма с Жан Клод Трише – председател на Европейската централна банка. На среща на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова с комисаря по езиковото разнообразие отново беше изложена българската аргументация, но въпреки изразената симпатия относно културната идентичност, от страна и на Европейската комисия се изтъкваше, че резервите идват от Европейската централна банка, която единствена има компетенции по отношение на единната валута на ЕС. Председателят на Европейската централна банка аргументираше, че наименованието на единната валута е термин, използва се на всички официални езици на ЕС, не се превежда и не произлиза от наименованието Европа (каквито аргументи използва не само България, но и другите държави членки, засегнати от езиковите версии на проекта за Договор).
В тази обстановка и предвид подготовката на българската позиция за заседанието на министрите на външните работи в Люксембург на 15-16 октомври (в рамките на което беше насрочена Междуправителствена конференция по проекта на бъдещия Лисабонски договор), в началото на месец октомври вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин свика работен екип от дипломати, работещи по европейското направление в МВнР, за обсъждане на създалата се ситуация. Отчетена беше чувствителността на въпроса в публичното пространство, както и фактът, че Договорът за присъединяване, макар и на същото ниво като съществуващите Договори за ЕС в йерархията на юридически актове на ЕС, не е достатъчна гаранция за успех на националната позиция, доколкото промяната на основните Договори за ЕС може да доведе в последствие и до „изравняване“ на Договора за присъединяване към ЕС с настъпилите изменения в основните Договори.
Разменената кореспонденция с председателя на Европейската централна банка, проведените срещи с правната служба на Съвета и с Европейската комисия не вдъхваха оптимизъм за успех на националната позиция. Въпреки уверенията на българския комисар, а преди това главен преговарящ, че този въпрос вече е договорен в преговорите за присъединяване, от страна на Европейската централна банка се посочваше, че е допусната техническа грешка и с новите договорености тази грешка следва да бъде коригирана.
Времето напредваше и трябваше бързо да се прегледат и структурират аргументите и да се определи тактиката. Опцията да се блокира консенсусът по бъдещия Лисабонски договор беше отхвърлена като политически неприемлива от гледна точка на европейския интерес, част от който е и България. Същевременно, трябваше да има решение и на националния интерес. По отношение на аргументите екипът дипломати изготви „нон пейпър“, в който, наред с излаганите до момента аргументи относно културната идентичност, структурира българската позиция върху следните тези:
- Позоваване на декларацията към Договора за присъединяване, ратифициран от всички държави членки, относно статута на кирилицата: „С признаването на българския език като автентичен език на Договорите, както и за официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз, кирилицата ще стане една от трите официални азбуки на Европейския съюз. Тази съществена част от културното наследство на Европа представлява българския принос към езиковото и културно разнообразие на Съюза.“
- Позоваване на заключенията на Европейския съвет в Мадрид на 15-16 декември 1995 г. относно единната валута и наименованието „Euro“, а именно: „Европейският съвет счита, че името на единната валута трябва да е едно и също на всички официални езици на ЕС, като се отчита съществуването на различни азбуки.“ (Европейски съвет, Мадрид, 15-16 декември 1995 г., сценарий за преминаване към единна валута, параграф 2)
Това, което щеше да спести въвеждането в употреба в българския език на „еуро“, беше кирилицата – самото решение на ЕС относно единството на термина на всички езици, допуска различие при различна азбука. Това обяснява и защо на евро-банкнотите, освен на латиница, терминът се изписва и на гръцки език (азбука, различна от латиницата).
Освен да се аргументира, националната позиция следваше и да се защити пред партньорите в ЕС. Това беше първото предизвикателство пред българската дипломация в първата година на членството и си давахме сметка, че репутацията на новата държава членка да аргументира и отстоява позиция е поставена на изпитание. Най-същественият залог за успех беше институционалното единство, което на всички нива да отстоява позицията, още повече че по отношение на тактиката се предложи България да наложи резерва върху подготвяното за подписване на същата дата, 15 октомври, Споразумение за стабилизиране и асоцииране на Черна гора. Причината беше изпратената за съгласуване езикова версия на Споразумението с Черна гора, където вече беше предложено изписването на единната валута на кирилица като „еуро“. Блокирането на консенсуса по един въпрос, в защита на удовлетворително за една държава членка решение по друг въпрос, е тактика, която се използва в процеса на вземане на решения в ЕС. България има подобен горчив опит през 1993 г., когато влизането в сила на търговските разпоредби на Европейското споразумение за асоцииране беше блокирано в продължение на 7 месеца поради спорове между държавите членки относно регламент на мерките за търговска защита. Тогава, въпреки че всички уверяваха България, че това е вътрешен спор и няма нищо общо със споразумението за асоцииране, няколко държави членки не даваха съгласие, докато не се постигна договореност по спорния регламент.
Този горчив опит на България послужи за тактика по постигането на националната позиция в преговорите по проекта на Лисабонския договор. След като в Корепер, съгласно дадените инструкции, българският постоянен представител наложи резерва върху одобрението за подписване на Споразумението с Черна гора, започнаха телефонни обаждания от Подгорица на всички нива в София – президент, външен министър, европейски министър. Българският посланик в Черна гора беше поканен в министерството на външните работи за обяснения как така приятелска България спира подписването на споразумението. От наша страна се даваше обяснение, че позицията не е свързана с Черна гора, чиято европейска интеграция България силно желае и подкрепя, а с друг въпрос, който е важен за България. Особено драматични бяха телефонните разговори на българския министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова с черногорския европейски министър, която звънеше през час, за да се информира дали има ново развитие и дали да се подготвят за пътуване до Люксембург, като посочваше очакванията и нетърпението на Черна гора да се подпише споразумението с ЕС. Г-жа Грънчарова даваше уверения, че България ще постигне разрешение на ситуацията, което да е удовлетворително и за двете страни. Демаршите на черногорската страна на по-високо политическо ниво – външен министър и президент, увеличаваха напрежението върху екипа дипломати, работещи по националната позиция във всички направления на преговорите по проекта на Лисабонския договор.
В оставащата една седмица до заседанието на 15-16 октомври в Люксембург поискахме консултации с португалското ротационно председателство и заминахме за Брюксел. Португалският постоянен представител малко преди консултациите беше дал интервю относно хода на преговорите и беше изразил резервираност към позицията на няколко държави членки, които, едва присъединили се към ЕС, издигат националното знаме и възпрепятстват консенсуса.
По време на консултациите изложихме аргументите, разпространени вече сред държавите членки като „нон-пейпър“. Освен на националната идентичност, се позовахме на вече приетите постановки в документите на ЕС – заключенията от 1995 г. относно единната валута и декларацията на България към заключителния документ на Договора за присъединяване относно кирилицата. В резултат се предложи на място да съставим декларация за протокола на заседанието на министрите на външните работи, която да отчита аргументите на българската страна относно изписването на единната валута в бъдещия Лисабонски договор, като условие за вдигане на резервата по споразумението с Черна гора. Преговорите по текста не бяха никак леки – търсеше се удовлетворително за България решение, което да е приемливо и за Европейската централна банка, като не създава условия за множественост в наименованието на единната валута (предвид исканията и на други държави членки).
Съгласуването на проекта на декларацията с българския министър на външните работи се извършваше по телефона. От една страна министърът внасяше редакции – за да имаме гаранция, че вдигането на резервата по Споразумението с Черна гора ще бъде съпроводено с приемане на аргументацията по изписването на единната валута. От друга страна тези редакции съгласувахме на място с португалското председателство и правната служба на Генералния секретариат на Съвета.
На заседанието в Люксембург на 15 октомври, в рамките на Междуправителствената конференция по проекта на Лисабонския договор, министрите изложиха позициите на своите страни по отворените постановки на проекта за договор. По изписването на единната валута аргументирани изказвания направиха както българският министър на външните работи, така и министрите на Словения, Литва и Латвия. В края на дискусията португалският министър на външните работи Луис Амадо след консултации с правната служба на ГС на Съвета обобщи по кои въпроси има преобладаващо мнозинство и съответните постановки ще залегнат в бъдещия Лисабонски договор. По отношение на изписването на единната валута посочи, че се приемат единствено аргументите на България. След края на заседанието имаше реакция на разочарование от страна на Литва и Латвия и една шеговита размяна на реплики между министър Калфин и словенския външен министър Димитрий Рупел, който каза, че не знае как ще се върне в Любляна и какви обяснения ще даде на председателя на словенската национална банка. В отговор министър Калфин му предложи да използват кирилицата, за да си решат проблема с изписването на „евро“.
В рамките на същото заседание, на организирана специална церемония, министърът, заедно с останалите 26 министри на държавите членки, подписа и Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Черна гора. Българското обещание, че ще намерим разрешение на ситуацията и няма да ощетим Черна гора, беше спазено. Черна гора вече води преговори за присъединяване към ЕС и България оказва експертна помощ
Няколко дни след заседанието на външните министри, на 18-19 октомври се проведе неформалната среща на държавните и правителствени глави за постигане на съгласие по проекта на Лисабонския договор. България беше представена от президента и външния министър и получи подкрепата на всички държави членки относно изписването на единната валута на кирилица. Преговорите приключиха и се подготвиха езиковите версии на официалните езици на държавите членки. На 18 декември 2007 г. на тържествена церемония в старо абатство край Лисабон българският министър-председател, заедно с останалите държавни и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС, подписа Лисабонския договор. Започна работата по подготовката за прилагане на новите договорености в очакване на успешна ратификация и влизане в сила от юни 2009 г. предвид изборите за Европейски парламент.
В края на 2012 г. – пет години след подписването на Лисабонския договор, Европейската централна банка емитира първите банкноти, на които единната валута е изписана на трите азбуки на ЕС – латиница, гръцка и кирилица.
Посланик Бисерка Бенишева е директор „Европейски въпроси“ в „ПанЕвропа-България“ и дългогодишен дипломат от кариерата. Посланик на Република България в Унгария (2012-2016) и в Ирландия (2003-2007), пълномощен министър в мисията на България към Европейската общност в Брюксел (2001-2003). От 2007 до 2012 г. е генерален директор по европейските въпроси в дирекция „Европейски съюз“ в Министерството на външните работи (МВнР), а в периода 1997-2001 г. – директор на дирекция „Евроинтеграция“ в МВнР. Член на основния екип по преговорите за присъединяване на България към ЕС от 2001 до 2007 г.
