Митове и реалност относно еврото и България

19/01/2026

доц. д-р Калоян Симеонов

Всяка съществена промяна в живота на хората обикновено е обвита с митове. Това е особено релевантно, когато промяната засяга парите, с които боравим в ежедневието, с които спестяваме или инвестираме.

Митове и реалност относно еврото и България

В началото на ХХI век подготовката на България да стане член на ЕС също бе обвита с митове. От митa, че малкият и среден бизнес в страната ще фалира напълно под натиска на конкуренцията във вътрешния пазар в ЕС, до това, че няма да можем да отглеждаме вече собствени лозя или че българските краставици ще трябва да бъдат в точно определен размер. Всички тези митове не само, че бяха разсеяни след реалното членство на България в ЕС от януари 2007 г., но повечето от тях вече сме забравили.

Подготовката на България да приеме еврото, обаче, като че ли поражда повече митове и страхове, отколкото членството в ЕС. Тези митове са от най-разнообразно естество и в повечето случаи нямат общо с реалността, която е свързана с приемането на единната европейска валута.

Повечето от тези митове не са характерни само за България, а и за другите държави членки на ЕС, които основаха еврозоната преди повече от две десетилетия или които по-късно се присъединиха към нея. Те са релевантни и за другите държави членки на ЕС, на които им предстои да приемат еврото.

Независимо от това, някои от тези митове са характерни основно за България или имат специфични особености за нашата страна. Това се дължи на обстоятелството, че България прилага от над 25 години валутен борд, в рамките на който българският лев бе първоначално фиксиран към германската марка, а след това към еврото.

От съществено значение е тези митове да бъдат добре обяснени, както и да бъдат разкрити какви са реалностите зад тях. Доколко са верни те и доколко са плод на страхове или незнание. Повечето от митовете имат за цел да разколебаят хората за необходимостта от присъединяване към еврозоната. Те представят приемането на единната европейска валута като нещо рисково, непредсказуемо, вредно и опасно.

Това не означава, че бъдещото членство на България в еврозоната не е свързано с рискове и предизвикателства. Но разликата между митовете и реалните рискове е, че първите са недостоверни или най-малкото преувеличени. Важно е те да бъдат оборвани с точните и правилните аргументи и факти.[1]

За всеки мит ще представим най-важните факти и обстоятелства, които го опровергават или най-малкото, които представят една друга реалност. Списъкът не е изчерпателен, но многообразието на митове показва още по-силно необходимостта от една добра и достъпна за хората разяснителна и комуникационна кампания във връзка с приемането на еврото от България.[2]

Митът за инфлацията и двойните цени

Мит: Инфлацията в страната ще нарасне в пъти. Цената на хляба, стоките и услугите ще се повиши поне двойно. При закръглянето на новите цени търговците на едро и дребно ще повишат неконтролируемо цените.

Реалност: Митът за двойното или чувствително повишаване на цените е най-разпространеният и най-често срещаният. Той най-лесно се възприема от хората и води до реални страхове сред населението от въвеждането на единната европейска валута. Заедно с мита за понижаването на стандарта на живот той се използва най-често и от евроскептиците, за да аргументират рисковете и опасностите от приемането на еврото.

Този мит изглежда реален, най-малкото защото средното ниво на цените в страната е много по-ниско от нивото на цените в държавите от еврозоната. Налице са донякъде основателни очаквания, че с присъединяването към еврото и нарастването на конвергенцията с еврозоната средното ценово равнище в България също ще се покачи и ще се доближи до това на другите държави, приели единната европейска валута. Това обаче няма да стане изведнъж и не е свързано само с въвеждането на еврото.

В същото време има и редица неоспорими факти, които правят теорията за двойното увеличаване на цените веднага с присъединяването към еврозоната най-малкото силно преувеличена. Проблемът е, че повечето от тези факти трудно могат да бъдат обяснени по достъпен начин на хората. Включително защото са свързани с икономическа теория или провеждани политики.

А в същото време страхът от инфлацията много по-лесно достига до съзнанието на хората. Особено в страна, която в средата на 90-те години на ХХ век е била на прага на хиперинфлацията, а понастоящем изпитва силни инфлационни процеси.

Някои от тези неоспорими факти, които оборват мита за високата инфлация от приемане на еврото, но трудно разбираеми за по-широките кръгове от населението, са:

Не е възможно страна с висока инфлация да се присъедини към еврозоната, защото ценовата стабилност е един от задължителните критерии за конвергентност, залегнали и в Договора от Маастрихт.
Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) наблюдават не само формалния критерий – каква е инфлацията през референтните дванайсет месеца, но анализират и прогнозните данни за бъдещата инфлация.
Основната цел на паричната политика на ЕЦБ е да се поддържа ценова стабилност. Както се посочва и на нейната страница, тази стабилност е най-добрият принос на паричната политика за поддържане на икономически растеж и създаване на работни места.[3]
Основната цел на Българската народна банка също е да поддържа ценовата стабилност. По правило това става чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на Закона за БНБ.[4] Дори и след присъединяването към еврозоната и преминаването на паричната политика към ЕЦБ, целта за ценовата стабилност ще остане основен приоритет.
Дори и в краткосрочен план цените в страната леко да се повишат с приемането на еврото, поради психологически фактори или еднократни разходи за въвеждането на единната валута, в средносрочен и дългосрочен план се очаква нейното прилагане да доведе до натиск надолу на цените. Това се дължи на по-голямата конкуренция и съпоставимост, по-малките транзакционни, счетоводни и други разходи за бизнеса, които намаляват себестойността на стоките и услугите, а оттам и техните цени.
Друг фактор е обстоятелството, че конвергенцията с еврозоната се осъществява постепенно, в т.ч. и на равнището на цените. Това е процес, който протича в рамките на няколко десетилетия, преди приемането и след въвеждането на единната валута. А не е еднократен акт, който да се проявява само при въвеждането на еврото. В допълнение, при едно възходящо развитие на икономиката, дори и без приемане на еврото, цените в страната отново ще се повишават и изравняват с тези в еврозоната.
Страховете от по-висока инфлация не отчитат, че преди приемането на еврото държавите членки въвеждат специални мерки за нейното ограничаване. Без претенция за изчерпателност, някои от тези мерки са: законови и административни мерки от държавните органи, с които се въвеждат строги регулации при обръщането (превалутирането) на цените от национална валута в евро, двойното обявяване на цените в национална валута и евро за определен период от време; създаване на правила за поведение от бизнеса на базата на саморегулирането, с които се ограничават практиките на изкуствено покачване на цените заради приемането на единната валута и други.[5]
Не на последно място, създаването на еврозоната и нейните последващи разширявания доказват, че приемането на еврото статистически има много ограничен ефект върху повишаването на инфлацията. Анализите потвърждават, че инфлационният ефект при новоприсъединилите се към еврозоната държави членки, който се дължи специално на приемането на единната европейска валута, не е по-висок от 0.2 до 0.3 процентни пункта.[6]

За съжаление, повечето от тези неоспорими икономически факти са трудно разбираеми за по-голямата част от населението. Докато страховете от по-високата инфлация, както и от спадането на стандарта на живот, който е следващият мит, са много по-достъпни и понятни за хората.

Допълнителен проблем е и ускоряването на инфлацията през 2021-2022 г. Основните причини за това са няколко и нямат към момента пряка връзка с подготовката на България за членство в еврозоната. Някои от тях се отнасят до нарушените доставки покрай COVID-19 пандемията, увеличаването на цените на енергийните суровини, други последствия от войната на Руската федерация в Украйна и много други. По-високата инфлация през последните една-две години в България още повече подклажда страховете на хората, че приемането на еврото ще бъде свързано със сериозно покачване на цените.

Митът за понижаването на стандарта на живот

Мит: С приемането на еврото не само цените ще се повишат поне двойно, но заплатите и доходите няма да се променят. Това ще доведе до значително понижаване на стандарта на живот.

Реалност: Реалността и тук е много по-различна, но страховете на хората отново са обясними и трябва да бъдат оборвани с правилните аргументи. Поддръжниците на този мит най-често използват фразата: цените ще станат „европейски“, а заплатите ще останат „български“. За да се отговори на този мит и на страховете на хората, отново трябва да се използват фактите:

През последните години в страната успоредно с цените се повишават и доходите. Статистиката доказва, че в някои случаи повишаването на доходите е с изпреварващи темпове повишаването на цените.
Логиката от приемането на еврото е точно обратната на разглеждания мит. Въвеждането и използването на единната валута, при равни други условия, води до значително повишаване на стандарта на живот. Въвеждането на единната валута се свързва с очаквания за засилване на икономическия растеж, нарастване на търговията, увеличаване на местните и чуждестранни инвестиции, по-голяма заетост и по-малко безработица. Всичко това означава повече доходи и повишаване на стандарта на живот.

За да бъдат направени посланията на ясен и разбираем език, в разяснителната кампания за приемане на еврото трябва да се включат не само икономисти и финансисти, които разбират от материята, но също така и специалисти в рекламата, социолози, психолози и други.[7]

Митът за отслабването на икономическия растеж

Мит: Присъединяването към еврозоната ще доведе до стагнация на икономиката и забавяне на потенциала за икономически растеж.

Реалност: Очакванията, както и резултатите от предходни присъединявания, са точно обратните. Присъединяването към еврозоната е свързано с прогнози за растеж на търговията, инвестициите, заетост, а оттам и увеличаване на активността и ръст на икономиката.

Реалните данни за икономическия растеж и сравнението между страните от Централна и Източна Европа също доказват, че този мит е силно преувеличен и не е верен. Ако се сравни икономическият растеж между страни като Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва, които са приели еврото, със страни като Полша, Чехия и Унгария, се наблюдават данни, показващи че първата група има малко по-висок или равен на икономическия растеж на втората група.[8]

Митът за разхлабването на фискалната дисциплина

Мит: След присъединяването си в еврозоната, България ще разхлаби своята фискална дисциплина. Страната ще започне да регистрира високи бюджетни дефицити и ще повиши задлъжнялостта си, подобно на други страни от еврозоната.

Реалност: Това е един от митовете за ефекта от приемането на еврото върху политиките в страната, който почива предимно на предположения. Както и на примера с гръцката дългова криза. В действителност правилата в ЕС вече са много по-строги за държавите от и извън еврозоната. Освен мерките на ниво ЕС, частният сектор и пазарите също вече до голяма степен са приспособили своето поведение на база на уроците от дълговата криза. Няколко са основните аргументи и политики в ЕС, които доказват, че подобен сценарий като дълговата криза след 2009 г., е много малко вероятен и дори на практика почти невъзможен за България:

Финансовите и дългови пазари са се поучили от дълговата криза в еврозоната. Те едва ли ще направят отново същата грешка да отпускат нисколихвени кредити на страни, които не прилагат строга фискална дисциплина. Напротив, пазарите все повече разграничават страните от еврозоната при определянето на лихвените проценти по техния дълг. Колкото по-експанзивна и небалансирана е фискалната политика на съответната държава членка от еврозоната, толкова повече нейният дълг и обслужването му поскъпват. Това създава пазарни стимули за държавите членки да се върнат към по-балансирана фискална политика.
Процедурите за прекомерен бюджетен дефицит в ЕС също са стимул държавите членки да се стремят към по-балансирана фискална политика.
Пакетът от шест законодателни акта (Six Pack) и пакетът от два законодателни акта (Two Pack) засилват приложението и ефективността на Пакта за стабилност и растеж. Той е въведен още през 1997 г. и има за задача именно поддържането на по-строга фискална дисциплина. Тези законодателни мерки на ниво ЕС засилват и други процедури на ЕС в областта на макроикономическата политика.
Въвеждането на Европейския семестър през 2011 г. също оказва влияние върху провеждането на по-балансирани фискални политики. Ежегодното взаимно наблюдение на политиките на държавите членки и тяхното обсъждане в Съвета на ЕС, както и отправянето на препоръки до всяка една държава от Съюза, има възпиращ ефект върху прекомерно експанзивните фискални политики.
Въвеждането на процедура за макроикономическите дисбаланси, която е част от Европейския семестър, също е с възпиращ ефект върху появата и развитието на прекомерни макроикономически дисбаланси в държавите членки на ЕС.[9]

Всички тези процедури и мерки на ниво ЕС, повечето от които са въведени след икономическата и финансова криза от 2007-2009 г., се стремят да ограничат неразумните фискални политики. Те се отнасят както за държавите членки от еврозоната, така и за тези, които още не са се присъединили към нея. Много често в тези процедури правилата за държавите членки от еврозоната са по-строги, отколкото са те за страните от ЕС извън тази зона.

Митът, че ще ни задължат да си променим валутния курс

Мит: Преди да приемем еврото, ЕС ще ни задължи да променим фиксирания курс на българския лев към еврото.

Реалност: Част от този мит вече е развенчан. Не бяха малко гласовете, че ЕС ще ни задължи да си променим фиксирания курс на лева към еврото още с присъединяването към Валутнокурсовия механизъм II (ERM II). Това се оказа невярно, защото на 10 юли 2020 г. България се присъедини в ERM II с централен курс към еврото от 1 евро за 1.95583 лв., какъвто е фиксираният курс в рамките на валутния борд.

Евроскептиците, които се стремят да всяват валутни страхове, пропускат един важен факт. Промяната на този курс не може да стане без съгласието на българската страна и никой не може да ни задължи да го променим. Решението за валутния курс, с който ще се присъединим към еврозоната, подобно на решението за централния курс, с който сме част от ERM II, се взима с участието и на България.

Основната цел на ERM II е да се поддържа валутна стабилност в участващите държави, за да се подготвят за присъединяване към еврозоната. Поради това няма логика един добре функциониращ валутен борд със стабилен валутен курс да бъде разклащан, а фиксираният му валутен курс да бъде променян. Това би могло да доведе до дестабилизация на валутния курс на националната валута спрямо еврото, което противоречи на целите на ERM II.

Не на последно място, ако се запази стабилността на валутния борд до присъединяването към еврозоната, каквато е целта на българските парични и фискални власти, тогава няма основание и за промяна на фиксирания валутен курс нито по време на участието в ERM II, нито при приемането на единната европейска валута. Отделен е въпросът как може да има нестабилност на валутния борд и в същото време да се присъединяваме към еврозоната – това са две противоположни и несъвместими събития.

Въпреки че е трудно да бъдат правени прогнози за валутния курс, личната прогноза на автора е, че България ще се присъедини към еврозоната с настоящия фиксиран курс на българския лев към еврото. Подобен е и случаят с Балтийските държави, които също имат различни форми на фиксиран курс преди присъединяването към еврозоната, като при приемането на еврото се използват прилаганите до този момент фиксирани курсове. В допълнение, Народното събрание на България също приема решения в тази посока, които са в защита на този валутен курс.

Митът за изхарчването на валутния резерв на БНБ

Мит: Валутният резерв на БНБ, който в условията на валутен борд се управлява от централната банка с цел неговото поддържане, след присъединяването към еврозоната ще бъде похарчен от българските политици.

Реалност: Това е един от сравнително специфичните митове за България. Понастоящем валутните резерви на БНБ следва да осигуряват 100% покритие на паричната база, т.е. на парите в обращение и депозитите на търговските банки, правителството и други депозанти в БНБ. Размерът на валутните резерви е значим, като съставлява около 27 млрд. евро (около 54 млрд. лв.) към юни 2020 г.[10] На практика тези резерви осигуряват много над 150% покритие на паричната база и поддържат стабилността на валутния борд. В публичното пространство се появяват твърдения, че след присъединяването към еврозоната, по-голямата част от този резерв може да бъде „похарчен“. Не липсват и спекулации, че това ще стане по един непрозрачен и съмнителен начин.

Този мит е един от най-безпочвените, макар и за голяма част от обществото да изглежда правдоподобен. Аргументите срещу това, че валутните резерви на централната банка ще могат да бъдат изхарчени лесно, са няколко:

Когато България стане част от еврозоната, една част от нейните валутни резерви ще се прехвърлят към валутните резерви на ЕЦБ. За сметка на това в актива на БНБ ще възникне вземане от ЕЦБ.
БНБ ще има известна свобода да инвестира останалите си валутни резерви, но съгласно правната рамка на ЕС, за да се гарантира съвместимост с валутнокурсовата и парична политика в еврозоната, това инвестиране е необходимо да се осъществява съгласувано с ЕЦБ.
Само една част от средствата във валутните резерви са на държавата, най-вече под формата на фискален резерв на правителството. Тези средства се увеличават и намаляват според нуждите на страната. Голяма част от средствата във валутния резерв на БНБ са от други източници, различни от тези на правителството, като например минималните резерви и свръхрезервите на банките и други източници.
БНБ ще продължи да управлява своите валутни резерви съгласно общоприетите принципите на ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Именно принципът на ликвидност изисква от БНБ да поддържа достатъчно валутни резерви и след присъединяване към еврозоната.[11]

Аргументите за промяната на валутните резерви в БНБ важат основно за периода след присъединяването към еврозоната. Включването към ERM II по никакъв начин не промени правилата на функционирането на валутния борд на България. В тази връзка бяха запазени и строгите правила за по-високи валутни резерви в БНБ, с цел поддържането на валутния борд.

Митът, че еврозоната по изключение ще приеме икономически неразвита страна

Мит: България е толкова бедна, а нейната икономика е толкова слабо развита, че ако ни приемат в еврозоната, това би било поради външни фактори, независещи от нас.

Реалност: Това е един от най-погрешните митове. За присъединяването към еврозоната са налице строги правила и изисквания. За членство в нея няма критерий, който да е основан на богатство/бедност на кандидатстващата държава, например на база среден доход на глава от населението. В същото време изискванията за конвергенция и за осъществяването на определени политики са достатъчно строги и се съблюдават внимателно.

Един от най-ясните контрааргументи на подобен мит и на тезата за слабото развитие и конвергенция на България в сравнение с еврозоната, е делът на външната ни търговия и на преките чуждестранни инвестиции. Около половината от вноса и износа на България е именно с държавите членки на ЕС, които вече са приели единната европейска валута. Същото важи и за преобладаващата част от инвестициите в страната. Няма как половината от износа на страната да е за еврозоната, а българската икономика да не е конкурентоспособна на икономиката на тази валутна зона. По същия начин, няма как инвеститорите от еврозоната да имат доверие на България, а да нямат доверие в нейната икономика.

Митът, че България е третирана неравнопоставено при приемането на еврото

Мит: На България се налагат допълнителни условия във връзка с приемането на еврото, с които се цели забавяне на процеса на нейното присъединяване към еврозоната. Доказателство за това е налагането на условието при присъединяването към ERM II страната да се присъедини и към банковия съюз на ЕС.

Реалност: България и другите страни, които се присъединяват към ERM II и еврозоната, се третират равнопоставено със страните, които по-рано изминават този процес. Този принцип е залегнал и в правната рамка на ЕС.

Рано или късно България следваше да се присъедини към банковия съюз на ЕС, защото участието в него е задължително за държавите членки на еврозоната. Имайки предвид, че стабилността на банковия сектор е неразривно свързана със стабилността на паричната и фискалната политика, по-ранното участие в банковия съюз на ЕС, успоредно с присъединяването към ERM II, само може да допринесе за целите на този механизъм и за осъществяването на по-плавна конвергенция с еврозоната. Към Хърватия бе поставено същото изискване за едновременно присъединяване към ERM II и банковия съюз на ЕС. Следва да се припомни, че при предходни присъединявания към еврозоната, банковият съюз все още не е бил създаден или неговото изграждане е било само в първоначалната си фаза.

За поемането на другите предварителни и последващи ангажименти от България във връзка с ERM II, отнасящи се до подобряването на надзора на небанковия финансов сектор, мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, управлението на държавните предприятия и реформирането на рамката за несъстоятелността, могат да се направят аналогични изводи. Тези структурни реформи са необходими не само заради подготовката за членство в еврозоната, но и заради цялостното икономическо и социално развитие на страната.

Не на последно място, държави като Естония и другите страни, които сравнително наскоро се присъединяват към еврозоната, също приемат и съблюдават ангажименти по пътя към приемане на еврото, в допълнение на конвергентните критерии. Поради тази причина, не може да се твърди, че България се третира неравноправно или на нея се налагат допълнителни ангажименти във връзка с нейната подготовка за присъединяване към зоната на единната европейска валута.

Митът, че валутният борд може да се прилага безкрайно дълго време

Мит: Тъй като валутният борд се прилага успешно вече над 25 години в България, той е много по-добър и сигурен режим, отколкото присъединяването към еврозоната.

Реалност: Валутният борд в България е много добър режим, който има ключово значение за стабилизирането на икономиката и финансите на страната през последните повече от две десетилетия. Това е така не само заради дизайна на валутния борд, но и поради последователните политики през годините на централната банка и на правителствата за поддържането на ценовата стабилност, строга фискална дисциплина и стимулирането на макроикономическото равновесие.

За България най-добрият изход от излизането от валутния борд е именно присъединяването към еврозоната и то със същия курс, с който в момента е фиксиран българският лев към единната европейска валута. Стабилността на валутния борд, освен на националните политики, през последните над две десетилетия се дължи отначало на перспективата за членство в ЕС, а сега на перспективата излизането от валутния борд да бъде осъществено едновременно с приемането на единната валута.[12]

Не трябва да се забравя, че валутният борд по правило е временен режим, който фиксира със закон една силно променлива цена, а именно курса на националната валута. Преди няколко десетилетия валутният борд се въвежда в света основно като пост-колониален режим, най-вече от бивши британски колонии. В последно време прилагането на подобни валутни режими бележи ренесанс, като обикновено те имат за цел стабилизирането на националната икономика и пазари след тежка криза, каквато е налице в България в периода 1996-1997 г.

Митът, че институциите на ЕС ще оставят българските банки да фалират

Мит: В случай на проблем с български банки, ЕЦБ или Единният съвет за преструктуриране няма до положат надлежни грижи за тяхното спасяване, защото размерът им е твърде незначителен за банковия сектор в еврозоната.

Реалност: Няма нито правила, нито логика ЕЦБ да осъществява подходящ надзор върху едни банки, а върху други да не налага същия превантивен надзор. Както и при първия по-сериозен проблем да приема решение за тяхното фалиране без нужната политика за оздравяване. По същата причина няма логика в рамките на участието на България в банковия съюз на ЕС Единният съвет за преструктуриране да се въздържа от преструктурирането на българските банки, а в същото време да преструктурира при необходимост останалите банки от еврозоната.

Освен това, български представители участват във вземането на общите решения в рамките на банковия съюз. Понастоящем България има представител в Надзорния съвет на ЕЦБ. След присъединяването към еврозоната България ще има представител и в Управителния съвет на ЕЦБ. Още с присъединяването към банковия съюз България има представител в Единния съвет за преструктуриране. Тези представители участват в процеса на вземане на решения с право на глас.

Митът, че с български средства ще се спасяват чуждестранни банки

Мит: Ако България влезе в еврозоната, със средствата от българския банков сектор ще бъдат спасявани чуждестранни „закъсали“ банки.

Реалност: На пръв прочит този мит е напълно реален. В случай на преструктуриране на проблемна кредитна институция от банковия съюз на ЕС, Единният съвет за преструктуриране може да отпусне средства от Единния фонд за преструктуриране, които са набрани и от българските банки.

Това, което се премълчава е, че необходимост от преструктуриране или спасяване може да се наложи включително и на българска банкова институция. По същия начин представителите на други държави членки могат да изразят недоволство от присъединяването на България към банковия съюз на ЕС с аргумент за нежелание за преструктуриране и спасяване на българските банки. Подобни размисли противоречат на самия дух на европейската идея, в основата на която е солидарността.

Митът, че чуждестранните банки ще изтеглят капиталите си от България

Мит: След като решенията вече не се взимат самостоятелно от БНБ, банките с чуждестранна собственост в България ще преструктурират дъщерните си банки в клонове и по този начин по-лесно ще изтеглят капиталите си от страната.

Реалност: Наистина съществува разлика между дъщерна банка на чуждестранна банка, която е самостоятелно юридическо лице, и от друга страна – клон на банка, за който чуждестранната банка-майка може много по-независимо да взема решения и съответно да прехвърля и изтегля капитали при необходимост.

Това е и един от най-безпочвените митове. Причините и аргументите за това са много, като например:

Подобни процеси не са наблюдавани в нито една от държавите от Централна и Източна Европа, които се присъединяват към еврозоната и банковия съюз на ЕС, независимо че и при тях банковият сектор е доминиран от чуждестранни банки, основно от еврозоната.
Големите банкови групи предпочитат да съхраняват капиталите си в страните от региона на Централна и Източна Европа в дъщерни банки, а не посредством клонове. По този начин, в случай на необходимост от преструктуриране на бизнеса или продажбата на неговата част от региона на ЦИЕ, това по-лесно може да стане, включително защото той е под формата на самостоятелно юридическо лице.
Банките в България, които са дъщерни банки на големи чуждестранни банки, като цяло съставляват малък дял от техния капитал. По този начин, дори и целият капитал от България да бъде изтеглен наведнъж, това няма да помогне за капитализирането на бизнеса на банката на другите ѝ пазари.
Ако бизнесът в България е работещ и печеливш, никоя банка няма да го изтегли, за да финансира губещ бизнес в друга част на еврозоната. Това напълно противоречи на пазарната логика.
Безпричинно изтегляне на капитали от България ще нанесе репутационен риск за банковата институция в ЕС. А репутацията на банките лесно може да бъде нарушена, но много трудно може да бъде възстановена. Затова те полагат сериозни усилия, за да я поддържат.
Представителите на българския банков сектор също не споделят подобни митове и опасения.[13]

Митът за присъединяване към разпадащата се валутна зона

Мит: За разлика от стабилния валутен борд, еврозоната е много вероятно съвсем скоро да се разпадне, поради което членството в нея е много опасно.

Реалност: Много икономисти предричат бързо разпадане на еврозоната още преди нейното създаване. През 90-те години на ХХ век, когато се подготвя установяването на еврозоната, редица анализатори посочват, че единната европейска валута никога няма да бъде въведена и да измести германската марка и френския франк. Не са изключения и изследвания затова как еврото застрашава бъдещето на Европа.[14] На практика се случва точно обратното – еврото не само навършва повече от две десетилетия, а вече се утвърди като втората по значение валута в света.

Всичко това не означава, че не съществуват рискове пред стабилността на еврозоната, но зад нейното изграждане и функциониране стои важен политически ресурс и подкрепа на ниво ЕС. Те до голяма степен са гарант за неговата стабилност и за продължителността на този проект.

Друг важен аргумент е, че България до такава степен е интегрирана не само към ЕС, но и към еврозоната, че едно нейно разпадане ще окаже силно негативно влияние на страната независимо дали тя е част или все още не е присъединена към нея.

Митът, че сега не е моментът за присъединяване към еврозоната

Мит: Сега не е подходящ момент за присъединяване към еврозоната и следва да се изчакат по-добри времена.

Реалност: В правото на ЕС няма дефинирани подходящи и неподходящи моменти. Напротив, при създаването на еврозоната мнозина предричат, че повечето от половината държави членки на тогавашния ЕС не са готови за нея. Реалността показа, че единайсет от петнайсет държави членки стартират успешно проекта за единната европейска валута в началото на 1999 г. Първото нейно разширяване настъпва само две години по-късно през 2001 г.

Малта и Кипър, а след това и Словакия, се присъединяват към еврозоната съответно през 2008 и 2009 г., когато световната икономическа и финансова криза още е в разгара си. Естония става част от еврозоната през 2011 г., когато ефектите от тази криза все още силно се усещат. Останалите разширявания на еврозоната също не се реализират в безоблачни за еврозоната времена или за присъединяваща се към нея страна.

Показателно, че този мит не е реален, е и моментът, в който България и Хърватия стават част от ERM II и банковия съюз на ЕС. Това се случва в разгара на кризата с COVID-19. Не са малко гласовете и в България, че подобно присъединяване не е подходящо в условията на здравна криза. На практика пандемията не попречи на положителното решение за България за участие в ERM II, отлагано повече от тринайсет години преди това.

Митът, че не е необходимо да ходим там, където други не искат

Мит: Полша, Чехия, Унгария, Швеция и Дания с право не искат да се присъединят към еврозоната. Защо България тогава трябва да го прави?

Реалност: Това също е един от най-погрешните митове. Когато една полуистина се преувеличава, тя лесно може да предизвика доверие в обществото. Особено в ситуация, в която е налице известен евроскептицизъм. Вярно е, че в тези пет държави членки на ЕС на този етап преобладава евроскептицизмът относно приемането на единната европейска валута, но поддръжниците на тази теза в България премълчават много други факти:

Докато пет от двайсет и седем държави членки към момента са силно скептични за приемане на еврото, двайсет вече са част от зоната на единната европейска валута. Тоест съотношението е много по-силно в полза на страните, които са въвели еврото.
Не само България, но и Хърватия поема по пътя към ERM II и еврозоната. А Хърватия последна става част от ЕС на 1 юли 2013 г. В допълнение, Хърватия се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г. и стана нейният двайсети член.
Румъния също има желание за по-скорошно присъединяване към ERM II и еврозоната. Но поради политическа и икономическа нестабилност, както и неизпълнение на редица от конвергентните критерии, все още не е готова да поеме към първата формална стъпка от този процес, а именно участие в ERM II.
От много години правителствата в Полша и Унгария са управлявани от сравнително евроскептични партии. Политиката на Чехия също често клони в подобна посока през последните години. Това подклажда и евроскептицизма в тях по отношение на еврото.
Разнородният характер на държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната, както и липсата вече в тази група на Обединеното кралство, което бе безспорен лидер в нея, означава че тези страни имат все по-малко тежест при вземането на решения в ЕС. По този начин и България по-трудно ще може да защитава своите интереси извън, отколкото в еврозоната.
Четири от петте цитирани държави не са обвързали своята национална валута към еврото.[15] За разлика от тях България фиксира българският лев към еврото вече повече от две десетилетия. Тези четири страни се възползват от по-гъвкав курс спрямо единната валута, докато България отдавна се отказва от подобна гъвкавост.[16]

Митът за загубата на суверенитет

Мит: Когато България се присъедини към еврозоната, тя още повече ще загуби своя суверенитет.

Реалност: С прилагането на режима на валутен борд с фиксиран курс към еврото България до голяма степен вече загубва суверенитета си в паричната област. В същото време, преди присъединяването към еврозоната тя не може да участва във взимането на решения, защото няма свой представител в Управителния съвет на ЕЦБ. След приемането на еврото този факт се променя. По този начин, ако обвържем суверенитета с вземането на решения, реалността може да се окаже обратна – с присъединяването в еврозоната България увеличава възможността си да участва във вземането на общите решения и да защитава своите интереси в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ.

В условията на световна глобализация и интеграция на финансовите, търговските, дълговите и валутни пазари, суверенитетът в паричната и валутна област, особено за по-малките страни и валути, има все по-слаба роля. Напротив, участието във валутната зона на втората по значение валута в света е свързано с много повече влияние в глобалната икономика, отколкото притежаването на национална валута на малка икономика. Оперирането с еврото като законно платежно средство в страната ще е свързано с много по-голяма независимост и влияние.

И накрая, кога България в своята история е имала възможността доброволно да се присъедини към валутна зона или съюз, който оперира с втората по сила валута в света? Която е общоприета и търсена на всички континенти и пазари по света. Никога досега не сме имали подобен уникален шанс.

В този смисъл митът е напълно противоположен на реалността. Приемането на еврото не намалява суверенитета на страната, а нейното влияние на валутните, финансови и другите световни пазари се увеличава.

Митът, че хората в България нямат доверие на еврото

Мит: Хората в България нямат доверие на еврото.

Реалност: Това също е един от най-разпространяваните митове, който при анализ на данните се оказва недостатъчно основателен. Ще посочим само някои от най-важните факти, които оборват това твърдение.

На въпрос дали въвеждането на еврото ще има позитивни или негативни последици, през май 2021 г. 46% от респондентите от България отговарят, че въвеждането на еврото ще има положителни последици лично за тях, а 42% че то ще има негативни. През последната година има нарастване на дела на тези, които смятат, че позитивните последици за тях преобладават.[17]
Преобладаващата част от депозитите и заемите в чуждестранна валута са в евро, което отново е знак за доверието в единната европейска валута.
Все повече българи използват еврото за сделки в страната и се увеличава делът на тези, които познават неговия дизайн.

Митът за загубата на идентичност

Мит: Българският лев е символ на идентичност и с неговата загуба се отнема от българската идентичност.

Реалност: Да, българският лев е символ на идентичност. Ако има мит, който е най-близко до реалността, това е може би най-яркият пример за това.[18] Но не трябва да се пренебрегват и други факти. Еврото заменя не само валути със скорошна двайсетгодишна история (като словенският толар, словашката крона, естонската крона, латвийският лат, литовският литас), но и германската марка, френския франк, нидерландския гулден, италианската лира и други, които са глобални валути с важно значение не само за националната идентичност, но и за световните търговски, финансови и валутни пазари.

В случая е налице и друго явление – загубата на национална идентичност се заменя не само с европейска идентичност, но и с европейска принадлежност. Приемането на еврото е един цивилизационен избор, който, ако се окаже успешен, ще има положително влияние за поколения напред.

За загубата на идентичност трябва да отбележим и още един факт. Докато на евробанкнотите лицевата и обратната страна е еднаква за всички държави членки от еврозоната, при евромонетите само едната страна е еднаква, а обратната страна на тези монети е „национална“. Тя отразява определени национални специфики. Предложенията се правят от съответните държави членки на еврозоната, а след това решението за дизайна е общо, тъй като тези монети могат да се използват на територията на цялата еврозона.

Митът за слабото евро

Мит: Единната европейска валута е слаба валута, поради което не трябва да се обвързваме с нея

Реалност: Това е един от най-интересните митове, които са свързани с еврото и неговото приемане от България. Вярно е, че има периоди, в които курсът на еврото спрямо щатския долар пада, както се случи през 2022 г. Но това са нормални процеси в световните валутни пазари. Първоначално, веднага след неговото въвеждане през януари 1999 г., курсът на еврото отново пада спрямо щатския долар, но по-късно се покачва, като това са част от цикличните процеси на валутните пазари.

Съвсем друг е въпросът дали можем да наречем втората по сила валута в света слаба валута. И това е по-скоро един риторичен въпрос.

Митът, че България не е задължена да приеме еврото

Мит: България не е задължена да приеме еврото като платежно средство в страната

Реалност: Включването в еврозоната не е опция за новите държави членки на ЕС, в т.ч. и за България, а изричен ангажимент в техните Договори за присъединяване към ЕС. Единствената по-съществена особеност е тази, че в тези договори не е заложен срок, в който новите държави от ЕС следва да приемат единната европейска валута. България също има ангажимент да приеме еврото, като за това не е указан изричен срок.

Митът, че България трябва да проведе референдум за приемане на еврото

Мит: Приемането на еврото е важно за българските граждани и затова неговото въвеждане следва да стане само след референдум, на който те да одобрят въвеждането на единната европейска валута

Реалност: Този мит отново е много близък до реалността. Най-малкото защото е неоспорим факт, че приемането на еврото ще има важно значение за всеки български гражданин. Но неговото въвеждане не следва да става след провеждането на референдум. Включително и поради факта, че не може да се провежда референдум по въпроси, по които вече има подписан и ратифициран от Народното събрание договор, какъвто е Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключение

Митовете във връзка с присъединяването на България към еврозоната са много и разнообразни. Те могат да бъдат оборени само с ясни и добре представени аргументи. Митовете лесно се зараждат, но много трудно могат да се премахнат от съзнанието на хората.

Митовете за еврото и присъединяването на България към него използват обикновено факти, които са близо до реалността. Понякога те се опират на страховете на хората, като например при митовете за повишаването на инфлацията и за намаляването на стандарта на живот. Докато аргументите за реалността зад тези митове, макар и добре научно обосновани, по-трудно се възприемат от хората и те по-трудно биха им повярвали.

На преден план излиза необходимостта от провеждането на ефективна разяснителна и комуникационна кампания за приемането на еврото. Тя трябва да може добре и обосновано да представи не само ползите и разходите от членството в еврозоната, но и да направи разграничение между митове и реалност във връзка с приемането на единната европейска валута.

Библиография:

Закон за Българската народна банка.
Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, утвърден с Указ № 229 на Княз Александър I, публикуван в ДВ, бр. 49 от 4 юни 1880 г.
Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (2022), „Национален план за въвеждане на еврото в Република България“, достъпен на страницата на Министерство на финансите: https://www.minfin.bg/bg/1570.
Неновски, Н., К. Христов и Б. Петров (2001), “От лев към евро: кой е най-добрият път? Сценарии за интегриране на България в Европейския паричен съюз”, Европейски институт, София.
Николова, Д., Г. Ангелов и К. Стайков (2018), „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед. Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната“, Институт за пазарна икономика, април 2018 г.
Работна група „Комуникации“, (2022), „Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната“, достъпна на страницата на Министерство на финансите: https://www.minfin.bg/bg/1570.
Симеонов, К. (2022), „Пътят на България към еврозоната. От Европейското споразумение за асоцииране до ERM II“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, издателство „Минерва“, София, 2022 г., стр. 339-361.
Симеонов, К. (2007), „Пътят към еврозоната – да плаваш или да не плаваш“, издателска къща „Минерва“, София.
Стиглиц, Дж. (2016), „Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа“, Издателство Изток-Запад, София, 2016 г.
Стоянов, Н. (2020), „10 мита за еврото“, в-к Капитал, 21-27 февруари 2020 г., стр. 15-16.
European Commission (2021), “Flash Eurobarometer 492: Introduction of the euro in the Member States that have not yet adopted the common currency”, Fieldwork – May 2021, Publication – July 2021.
International Monetary Fund (2019), “Annual Report on Exchange Arrangements and Exchange Restrictions 2018”, 16 April 2019, p. 57-64.
https://www.bnb.bg/Statistics/index.htm – страница за статистика на Българската народна банка.
https://www.ecb.europa.eu/mopo/html/index.en.html – страница за паричната политика на Европейската централна банка.

Доц. дпн Калоян Симеонов е ръководител на катедра „Европеистика“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 2015-2023 г. Експерт, магистър по европейски изследвания от Колежа на Европа, Натолин (Полша) и магистър по международни икономически отношения от УНСС. Преподавател по „Социално-икономическо развитие на България след 1990 г.“, „Социално-икономическо развитие на държавите членки след Римския договор“, „Икономически и паричен съюз“, „Участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС“ и други. Работил е в Министерство на финансите, Администрацията на Министерския съвет и Комисията за финансов надзор в звената по европейски въпроси. Бил е преподавал и лектор в УНСС, НБУ, Центъра за европейски програми към Американския университет, Европейския институт по публична администрация, Института по публична администрация – София, Дипломатическия институт към министъра на външните работи и други. Автор е на над 90 публикации в български и международни издания, включително като съавтор на учебник по „Европейска интеграция“ и като автор на няколко монографии с европейска тематика.

[1] Съгласно онлайн тълковен речник на българския език, думата мит има две основни значения. Първото е: древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности, в т.ч. старогръцките митове. Това значение е неприложимо за нашия анализ, най-малкото защото в случая не анализираме исторически (минали), а предстоящи събития. Второто значение на думата мит, което се употребява в преносен смисъл е: измислица, невероятна случка, недостоверен разказ. Виж: http://talkoven.onlinerechnik.com – Тълковен онлайн речник на българския език.

[2] За повече информация относно комуникационната кампания на България за приемане на еврото, виж: Работна група „Комуникации“, (2022), „Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната“, достъпна на страницата на Министерство на финансите: https://www.minfin.bg/bg/1570.

[3] Европейската централна банка дефинира ценовата стабилност като годишно увеличение на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за еврозоната, който е по-нисък от 2% годишно. ЕЦБ се стреми да поддържа ценовите равнища по-ниски от 2% в средносрочен аспект. За повече информация, виж следната страница за паричната политика на Европейската централна банка: https://www.ecb.europa.eu/mopo/html/index.en.html.

[4] Виж член 2 от Закона за Българската народна банка (ДВ, бр. 46 от 10.06.1997 г., с последващи изменения и допълнения).

[5] За повече информация за законовите и административните мерки, които се въвеждат във връзка с подготовката за приемане на еврото и превалутирането от национална в единна европейска валута, виж: Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (2022), „Национален план за въвеждане на еврото в Република България“, достъпен на страницата на Министерство на финансите: https://www.minfin.bg/bg/1570.

[6] За повече информация, виж: Николова, Д., Г. Ангелов и К. Стайков (2018), „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед. Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната“, Институт за пазарна икономика, април 2018 г.

[7] Пример за успешна кампания, макар и с обратен знак, свързана с дезинтеграция, е тази през 2016 г., на поддръжниците за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (т.нар. Брекзит). Те успяват с много по-обикновени и разбираеми послания да стигнат до повече хора, като по този начин на референдума на 23 юни 2016 г. подкрепата за Брекзит в Обединеното кралство събра близо 52% от гласовете, въпреки че социологическите проучвания преди референдума показват обикновено лек превес на поддръжниците на оставането на Обединеното кралство в ЕС.

[8] Виж: Николова, Д., Г. Ангелов и К. Стайков (2018), „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед. Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и еврозоната“, Институт за пазарна икономика, април 2018 г., стр. 14-16.

[9] По темата за мита за разхлабването на фискалната дисциплина, виж отново изследването на: Николова, Д., Г. Ангелов и К. Стайков (2018). В същото изследване се посочва и че за две десетилетия (1997-2016 г.) България регистрира най-значителното намаляване на своя държавен дълг от всички държави членки на ЕС, докато Гърция е в обратната страна на скалата с най-значително увеличение на своя дълг. Това още веднъж показва, че автоматично сравнение между България и Гърция не следва да бъде правено, както и да се извличат изводи за бъдещите политики в България от опита на други държави членки на ЕС.

[10] За повече информация, виж страницата за статистика на БНБ: https://www.bnb.bg/Statistics/index.htm и по-специално данните за баланса на управление „Емисионно“ към централната банка.

[11] Виж: Николова, Д., Г. Ангелов и К. Стайков (2018), стр. 19-20, както и Стоянов, Н. (2020), „10 мита за еврото“, в-к Капитал, 21-27 февруари 2020 г., стр. 16.

[12] За възможните сценарии за излизане от валутен борд, респективно за приемане на еврото от България, виж: Симеонов, К. (2007), „Пътят към еврозоната – да плаваш или да не плаваш“, издателска къща „Минерва“, София, както и: Неновски, Н., К. Христов и Б. Петров (2001), “От лев към евро: кой е най-добрият път? Сценарии за интегриране на България в Европейския паричен съюз”, Европейски институт, София.

[13] Митът, че институциите на ЕС ще оставят българските банки да фалират; митът, че с български средства ще се спасяват чуждестранни банки; както и митът, че чуждестранните банки ще изтеглят капиталите си от България, са развити в следния източник: Стоянов, Н. (2020), „10 мита за еврото“, в-к Капитал, 21-27 февруари 2020 г., стр. 15-16.

[14] Виж например Стиглиц, Дж. (2016), „Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа“, Издателство Изток-Запад, София, 2016 г.

[15] Съгласно де-факто класификацията на валутнокурсовите режими на Международния валутен фонд, Чехия и Унгария са с управлявано плаване на националната валута, а Полша и Швеция прилагат най-крайната форма на гъвкавост на валутния си курс – независимо плаване. Виж: International Monetary Fund (2019), “Annual Report on Exchange Arrangements and Exchange Restrictions 2018”, 16 April 2019, p. 57-64. Единствено Дания е фиксирала курса на датската крона към еврото в ERM II в интервал от плюс-минус 2.25%, но е и с опт-аут клауза относно присъединяването към еврозоната, т.е. тя единствена от настоящите държави членки на ЕС не е задължена да приема еврото.

[16] Митът, че сега не е момента за присъединяване към еврозоната и митът, че не е необходимо да ходим там, където други не искат, са също от следния източник: Стоянов, Н. (2020), „10 мита за еврото“, в-к Капитал, 21-27 февруари 2020 г., стр. 15-16.

[17] Виж: European Commission (2021), “Flash Eurobarometer 492: Introduction of the euro in the Member States that have not yet adopted the common currency”, Fieldwork – May 2021, Publication – July 2021.

[18] На 4 юни 2020 г. се навършват 140 години от създаването на българския лев. Той е символ не само на държавността, но и на Освобождението. За начало на историята на българския лев се счита датата 4 юни 1880 г., когато е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. Виж: Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, утвърден с Указ № 229 на Княз Александър I, публикуван в ДВ, бр. 49 от 4 юни 1880 г., достъпен на следния електронен адрес: https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20200604_a1_bg.pdf.