В днешно време асоциацията за думата ръкавици е предимно аксесоар за предпазване от студа през зимата или при специфични работни процеси. Но в хода на историята те са имали съществена роля за принадлежност и престиж в много общества. Те не са били просто аксесоар или елемент от облеклото, а символ на социален статус и въпрос на традиция.
Те са били носени още от древни времена – намерени са останки от чифт ръкавици в гробницата на Тутанкамон. Разбира се, в началото те са били ползвани предимно за защита на ръцете. Постепенно ролята им става символична. През Средновековието представителите на църквата носели ръкавици от бяла коприна, декорирани с перли, скъпоценни камъни или благородни метали. Представителите на висшето общество единствени имали възможност да носят ръкавици от скъпи и деликатни материи, което превърнало този аксесоар в белег за социално положение и принадлежност. Техният разцвет идва във Викторианската епоха, когато въпросът за социалния статус става основен приоритет. Поради това дрехите и аксесоарите, носени в този период, били белег за общественото позициониране на жените и мъжете. 19-ти век продължава традицията с носенето на ръкавици като изискванията за тяхната прецизна изработка се увеличават и тяхното качество отново било белег за престиж и богатство. Вечерните, дълги ръкавици често имали декоративни елементи и били по-разнообразни в цветово отношение. 20-ти век донася още промени във връзка с технологичния напредък – вече се ползвали еластични и изкуствените материи, което позволявало значително по-голяма прецизност в изработката и достъпност в цената.
Днес носенето на ръкавици е доста рядко – отново сме се върнали към утилитарния подход и носим този аксесоар, когато е необходим. Разбира се, все още има обществени и професионални кръгове, в които носенето на вечерни ръкавици за много официални събития, все още е валидно, но днес това е истинска рядкост. Това не бива да означава, че не трябва да се знаят правилата за тяхното носене, при необходимост, както и поне някои основни елементи от тяхната истария и имената на знакови исторически личности, които са оказали влияние за възхода на ръкавиците назад в историята и в нашето съвремие.
Господа
При тях носенето на ръкавици, освен за защитна и функционална цел (по време на битки и лов), винаги е било знак за принадлежност към високите обществени кръгове. Поради това представителите на широките обществени кръгове не са били наясно с това кога да ги носят и кога не, кога да ги свалят и къде да ги сложат – това знание само по себе си вече е било знак за определен социален статус.
Обръщайки се към близкото минало на Европа може да се отбележи, че в периода от 1700 до 1900 г. ръкавиците от плат са били напълно задължителен елемент от гардероба на господата. Никой уважаващ се джентълмен не е можел да излезе от къщи без тях. Една от сериозните причини за това е бил фактът, че във Викторианската епоха разкриването на кожа по тялото, освен тази на лицето, е било табу. Ръкавиците са били и начин за уреждане на отношения в обществото и съответната им употреба е била равносилна на вербално послание, направено чрез знаци. Достатъчно е да си припомним легендите за удрянето на шамар в лицето, но не с ръка, а с ръкавица или за хвърлянето й в краката на опонент като знак за обявяване на дуел.
Едва 20-те години на 20 век донесли освобождаване от тези обществени ограничения – при дамите чрез скъсяване дължината на полите а при господата със свалянето на ръкавиците. Задължителни останали два вида официални ръкавици за господата – в сиво при официално сутрешно облекло и бели при обличането на фрак с бяла папийонка като най-официално вечерно облекло. Една от причините за носенето на бели ръкавици от кожа или памучен плат от господата при този най-официален вид обличане е бил свързан от една страна с цялостната им завършена визия в черен фрак и бели акценти, а от практическа гледна точка е било съхраняването на официалните рокли на дамите и предпазването им от изцапване по време на балните танци. Те се свалят само по време на хранене, пиене или евентуално пушене.
Ръкуване
Всеки уважаващ себе си господин знае, че преди да се ръкува с някого, трябва задължително да си свали ръкавицата – без значение дали е зимна, работна, официално, без пръсти и пр. Когато събитието изисква от господата носене на бели ръкавици, не е необходимо те да ги свалят при всяка среща с друг гост и ръкуване – ръкавиците остават на ръцете. За случаите, в които нейното сваляне е отнемало малко повече време и другият човек е изчаквал с протегната ръка, се е ползвал леко шеговития израз: „Моля, извинете ръкавицата ми!“
Дамите
Вечерните ръкавици, наричани още „оперни“ са с дължина до лакътя или над него и са в бял, бежов или черен цвят. Средата на 20-ти век те все още са много популярни и съществена роля за това има модната икона Одри Хепбърн с появата си с такива ръкавици комбинирани с малка черна рокля във филма „Закуска в Тифани“ през 1961 г. Не може да не се обърне особено голямо внимание и на ролята на Кристиян Диор, който през 50-те години възвръща ролята им, правейки ги част от постигането на неговия дамски идеал или „new look“. Много дами правят още една смела стъпка като комбинират цвета на тоалети си с този на ръкавиците. Сред най-запомнящите се е тоалетът на принцеса Даяна, която се появява през 1986 г. с една черна и една червена ръкавица към рокля в същите два цвята.
Тези ръкавици не се свалят освен при хранене, пиене, пушене или коригиране на грима. За да има къде да прибере свалените ръкавици, дамата трябва да разполага с малка чанта, подходяща за вечерно събитие. В случай, че не разполагате с такава чанта, ръкавиците се оставят в скута след заемане на мястото ви на масата и се покриват с разгънатата салфетка за хранене. Самото им сваляне не се прави на масата, а преди това. Свалянето на ръкавиците при дамите е знак и за определяне на старшинството – придворните дами свалят ръкавиците си в присъствието на Кралицата, както и тези с по-младши ранг трябва да го направят в присъствието на такива с по-старши. В католическия свят също има изключения, свързани със свалянето на ръкавици при влизане в църква, както и в случай, че дамата ще бъде приета на аудиенция при Папата – свалянето на ръкавиците е задължително. При среща с държавен глава или с неговата съпруга, също е редно ръкавиците да се свалят. Напомням реплика на Вирджиния Улф, че „Дамата се познава по нейните обувки и ръкавици“.
Пръстени, включително и брачна халка, не се носят върху ръкавицата. Единственото бижу, което може да се комбинирана с тях е гривна, която може да се вижда и да е част от цял комплект. Часовникът, ако имате такъв, също остава скрит под ръкавицата.
Не чак толкова официалните събития не изискват оставане с ръкавици – тогава те се свалят при пристигане и се оставят заедно с връхната дреха.
Ръкуване
За разлика от господата, дамите нямат ангажимент да свалят ръкавиците си, за да се ръкуват. Разбира се, съвсем логично, това не важи за работни ръкавици.
Видове ръкавици
Къси ръкавици – те се ползват предимно през деня или с тоалет с дълъг ръкав.
Дълги ръкавици – тяхното начало се отбелязва около 16 век, когато в дамската мода доминират късите ръкави. В комбинация с такъв тоалет дългата ръкавица е позволявала голяма част от ръката на дамата да е покрита и да се съхрани определено ниво на скромност в поведението. Следващите два века тези ръкавици запазват голямата си популярност и се ползват постоянно дори и при дневни събития.
Студеното зимно време изисква носенето на ръкавици от гладка кожа в тъмен цвят, които гарантират комфорт и елегантност.
По време на път практичното решение са кожени черни ръкавици, при които изцапването не се забелязва лесно и си отиват с всякакъв тоалет.
Редица спортове също изискват носенето на специфичен вид ръкавици, както и шофирането.
И така, сезонът, в който ръкавиците са необходими за предпазване от зимния студ, вече е към края си. Едновременно с това се надяваме, че с прибижаването на пролетта епидемиологичната обстановка ще се подобрява и възможностите за организиране на присътвени събития ще се поднови. А периодът до получаване на покана за участие в такова събитие може да се използва за попълване на знания от сферата на етикета, за да можем да сме сигурни, че ще се представим в най-добра светлина при „откриването на сезона“.
Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.
