В периода 17-18 декември в рамките на Датското председателство на Съвета на ЕС се проведе Втората международна конференция по научна дипломация под надслов „Преодоляване на разделенията в един фрагментиран свят“ с участието на правителствени експерти, представители на академичната общност, НПО сектора и деловите среди. Дипломатическият институт беше представен на конференцията от д-р Валентин Катранджиев, главен експерт в отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности“.
Двудневният форум се превърна в съдържателна и критична платформа за обсъждане на широк кръг въпроси от сферата на научната дипломация. Основните акценти в изказванията и дискусиите:
ЕС се сблъсква с ожесточена конкуренция в сферата на научноизследователската и развойно-приложната дейност в глобален мащаб. Геополитическата среда се характеризира с нарастваща фрагментация и враждебност по отношение на международното научно сътрудничество;
Необходим е истински и открит диалог за ролята на науката в настоящия геополитически контекст и предизвикателствата пред поддържането едновременно на отворена и сигурна научна система;
Пробивните достижения в науката и технологиите променят системата на МО и влияят върху живота на хората. В този смисъл научната дипломация е онази „свързваща тъкан“, която e призвана да допринася за един мирен свят и да помага за устойчивото управление на глобалните обществени блага (global commons), в т.ч. онези извън национална юрисдикция и за постигане целите на ООН за устойчиво развитие;
Научната дипломация следва да подпомага свободния научноизследователски, образователен, високотехнологичен и иновационен обмен и по този начин да насърчава утвърждаването на вътрешното и външното измерения на европейското научноизследователско пространството („петата свобода“);
Във връзка с това засиленото използване на научните изследвания и иновации като геостратегически ресурс не трябва да водят до прекратяване на свободното научноизследователско сътрудничество и обмен;
ЕС да се стреми да изгражда равнопоставени партньорства в сферата на научната дипломация с другите региони в сферата, в т.ч. със средно и слабо развити страни от Глобалния Юг;
Следва да бъде засилено участието на ЕС по линия на международното научно сътрудничество, провеждано под егидата на международните правителствени организации (чрез инструментариума на научната дипломация);
Научната дипломация, известна още като „дипломация на заинтересованите страни“ (multistakeholder diplomacy), включва широк кръг неправителствени актьори, които могат да допринесат съществено за провеждането на успешна научна дипломация и за преодоляване на разделенията в един фрагментиран свят.
Дипломатическият институт е водеща институция в България по формирането на задълбочени и системни знания и експертиза в тази перспективна сфера на дипломацията и работи за нейното интегриране във външнополитическия инструментариум на страната. От няколко години въпросите на научната дипломация са включени в обучителната и изследователска дейност на Института. Дипломатическият институт представлява българската дипломатическа служба в неформалната работна група на МВнР/ДЧ на ЕС, занимаваща се с въпросите на научната дипломация и с изготвянето на общоевропейска рамка на научната дипломация, която да бъде приета като документ на ниво Съвет на ЕС.






