Маниерите на маса са един много обширен и съществен елемент от доброто поведение на цивилизованите хора. Съвместното хранене е много повече от засищане на глада. То е ритуал на споделяне, доверие и равнопоставеност. Участниците в този ритуал изпълняват едни и същи действия, които са част от етикета, и тяхното познаване е белег за социално позициониране. Настоящият текст има за цел да представи основните насоки за поднасяне и хранене със супа като важен елемент от менюто в нашето всекидневие.

Вероятно за мнозина супата не изглежда като подходящо ястие за сервиране на официални маси. Истината е, че тя е много добър вариант за започване на обяд, а в много държави и за вечеря, защото подготвя организма за последващите ястия, затопля стомаха и повишава апетита. Смята се също така, че топлата течна храна е чудесен старт на всяко меню. Супите, които се поднасят на такъв тип обеди или вечери обикновено са крем – супи или бульони. Разбира се, ако сте в държава, която има кулинарна традиция в приготвянето на специфичен вид супи, то можете да очаквате да ви бъде поднесена именно тя. Като примери в Европа могат да се посочат лучената супа на французите, гулаша на унгарците, супата минестроне на италианците и пр. Като домакин, ако решите да започнете менюто си по този начин, то следващото ястие е добре да бъде с твърда текстура и ниска температура. По същата логика, ако супата е питателна и на базата на месо, добре е следващото ястие да бъде на зеленчукова основа и да е по-леко. За да бъде цялостната ви концепция на ниво, добре е да избягвате в останалите ястие да се съдържат компонентите, които вече сте поднесли в супата. Бульонът също е чудесен вариант, защото той се прави по начин, по който се гарантира концентрацията на много полезни вещества чрез варенето на месо или риба и зеленчуци. Той е лесен за усвояване, а в същото време питателен и гарантиращ отличната работа на организма през втората половина на деня след обяда.

Любопитен детайл е връзката между супата и наименованието „ресторант“ като място, където да се подкрепите със съответна супа. Историята твърди, че през 1765 г. в Париж е открито първото заведение, в което се поднася супа или бульон на основата на месото, който е предназначен за възстановяване на силите, каквато е и етимологията на френското понятие „ресторант“. През Средните векове по този начин са се наричали и всички месни бульони. Постепенно във въпросните заведения започнали да се поднасят и други храни, за да се стигне до днешната толкова разнообразна представа за ресторанта.

При избора на супа, който да поднесете, трябва да имате предвид, че те се делят на база температура, външен вид и вкус. От гледна точки на температурата, супите се делят на студени и топли. Първите се поднасят на температура 12 – 14 °С, а топлите – между 65 – 70 °С. Когато става дума за супа, първата асоциация се свърза с гореща, питателна храна, но студените супи са съществен елемент от менюто на редица кулинарни традиции, включително и на българската. Вероятно всеки е опитвал или чувал за топлия руски борш, но не толкова популярен факт е студеният борш от цвекло, въпреки че е широко използвано ястие в Русия. Скандинавските страни правят студена плодова супа, която се поднася като начало на десертните блюда. Особено популярна е испанската супа Гаспачо, която за мнозина е интересна кулинарна среща на супата и салатата.

На официалните маси храната се поднася при температура, която да позволява веднага да започне нейната консумация и това важи и за топлите супа. Но ако супата ви е прекалено гореща, не предприемайте никакви действия по нейното охлаждане. Изчакайте търпеливо да се охлади или взимайте лъжици от най-горния пласт на супата и отпивайте внимателно от страничния край.

Коя лъжица?

Супата се яде с голямата лъжица, която е разположена от дясната страна на подложната чиния и е най-външна на поредицата ножове. Изключение се прави само при консумация на бульони или крем супи, които се сервират в купичка със собствена подложна чиния, в която стои съответна лъжица. Яжте супата с тази лъжица или, ако тя е малка, само опитайте температурата на бульона и ако е готов за консумация, оставете лъжичката и го изпийте от самата купичка. Този подход е съвсем правилен, но ако видите, че вашият домакин отпива с лъжичката, по–добре и вие да последвате неговия пример. Припомням поговорката, че „Когато сме в Рим, постъпваме като римляните“. С други думи, винаги погледнете към домакина или домакинята и следвайте техните маниери. Това е особено важно в държави с напълно различни традиция, в които поднасянето на супа е част от националния им облик.

Когато приключите с яденето на супата от купичка, оставете лъжицата в подложната чиния, за да не падне лесно при отсервирането. Добре е да я разположите в десния край на чинията, за да улесните вдигането й от сервитьорите. Същото важи и за моментите, когато водите разговор докато супата е сервирана – оставете лъжицата в подложната чиния, а не в купичката. Не бихте искали да я закачите по невнимание и да предизвикате дъжд от капки супа, летящи към вас и към околните.

Как се ползва лъжицата при хранене със супа?

Тук се открояват две важни насоки за маниерите на масата – как се движи лъжицата в самата дълбока чиния и как се насочва към устата. Първо да уточним, че с лъжицата се загребва от близкия до нас борд на чинията, придвижва се към далечния, където леко се обира евентуална капка на дъното й, след което вече се тръгва към устата. Така лъжицата изминава един сравнително дълъг път, с което се гарантира, че капката, която може да е останала на дъното й ще остане в чинията, а няма да компрометира безупречните ви маниери чрез издайническо петно. Разбира се, независимо от известното притеснение, което неопитният участник изпитва при хранене в официален формат, не бива да се изкушавате да привеждате тялото си към лъжицата. Стойката на тялото е изправена и неподвижна. Движи се единствено дясната ръка с лъжицата. Когато тя достигне до устата, имайте предвид, че трябва да я поднесете към устните си със страничния й край и леко да отпиете от супата без да издавате никакъв звук. Лъжицата не попада цялата в устата и не се поднася с най-тясната си предна част, а само с външния си широк ръб. За да си гарантирате безпроблемното пътуване на лъжицата, не я пълнете до ръба, а не повече от ¾ от капацитета й. Когато приключите, оставете лъжицата в чинията като дръжката трябва да е разположена на 17.00 часа, ако гледате на чинията като на циферблат на часовник.

Последните глътки супа

Това също е сериозно изпитание за волята и маниерите на хранещите се. Тези последни няколко глътки на дъното на купичката или чинията са особено вкусни и никой не иска да ги загуби. В такъв момент може да се изкушите да наклоните купичката или чинията, за да можете да ги съберете в лъжицата или да вдигнете купичката и да ги изпиете. В официална среда това не бива да се случва. Ядете от супата докато можете да вземете част от нея с лъжицата, а останалото остава на дъното. В не много формална среда можете да си позволите да наклоните съда със супата, за да напълните още един или два пъти лъжицата си, но в никакъв случай не накланяйте към вас, а към вътрешността на масата, така че отново да спазите траекторията на движение на лъжицата.

Хляб и супа

Често заедно със супата ви сервират и препечени кубчета хляб, наречени крутони или някакви солени бисквити, сухари или някакъв вид хляб. Имайте предвид, че крутоните се слагат постепенно в супата, а не всички наведнъж. Прибавят се с лъжицата, за да не си изцапате ръцете с мазнина, а останалите се оставят в подложната чиния или в тази за хляб, която стои от лявата ви страна.

През есента тараторът все още носи приятна прохлада, но започва да се прокрадва и желанието за хубава топла супа, а изборът на рецепта е въпрос на вкус или на изкушаващ ароматен спомен за домашен уют, детство или кулинарно пътешествие.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.