Пиенето на чай днес е една от формите за демонстриране на добри социални умения, познаване на церемониални практики и изтънчен вкус. Чаят има свой чар и е повече от напитка с изискан аромат, тонизиращ ефект и директна асоциация с английската аристокрация. В много култури и традиции чаят е белег за определена философия, отношение към живота и стил. Първоначално той е бил ползван като лекарство, но постепенно се превръща в приятна напитка, която се приема като удоволствие заради деликатния й вкус. През 8 век в Китай той е описван като изискано развлечение. През 15 век Япония го превръща в естетическа житейска норма и му придава философско измерение, описано в Т.нар. „чаизъм“ (от японската дума за чай „ча“). Тя е базирана на духовния ритуал по пиене на чай на китайските будистки монаси от Южната Дзен-школа. Това е едно преживяване, което е съпътствано със съзерцание, наслада на красотата в детайлите, които ни обграждат и на това е подчинен начинът на аранжиране на помещенията, в които тази церемония се провежда.
В края на 16 век холандски източници твърдят, че на Изток е много популярна напитка от листата на някакъв храст. От същия период са и първите доставки на чай в Европа от Отстиндийската компания. От европейските държави първа започва да използва чая Франция през 1636 г. Следва Русия през 1638 и Англия през 1650. Малко по-късно англичаните основават своя собствена Британска източноиндийска компания и установяват монопол над търговията с чай. През 1773 г. американските граждани се вдигат на протест против високия данък върху чая, наложен от английските колонисти. Товарът чай на трите английски търговски кораба в пристанището бива изхвърлен зад борда и това събитие остава в историята с наименованието „Бостънското пиене на чай“.
Според британците почти всичко може да се оправи или излекува с чаша чай. Аристрокрацията през 19 век превръща пиенето на чай следобед – около 4 или 5 часа в зависимост от часовата зона – в модна тенденция. Смята се, че това е свързано с промяна на културата на хранене, при която вечерята започва да се сервира по-късно, около 8 часа вечерта, поради което се получава една доста дълга пауза между обяда и вечерята. Пиенето на следобеден чай с нещо за хапване в компания на приятели, запълва тази празнота и постепенно се превръща в мода.
Ролята му за социализация и развитие на обществени нрави
Пиенето на чай е добър вариант за отправяне на покана за следобедно събиране или за закуски и брънчове. Разбира се, чай може да се поднесе и след обяд или вечеря заедно с десерт, както и като алтернатива на кафето. Поканите за такъв вид събиране не е необходимо да са много формални, могат да се отправят по телефон или устно. Поради това от гостите не се изисква и определен специален вид облекло, което иначе би било описано в поканата. Все пак спортният стил обличане е неприемлив. Добре е да се придържаме към така нареченото „неофициално облекло“ /тъмен костюм със светла риза и вратовръзка за господата и костюм или рокля в консервативни тонове при дамите/.
На практика при пиенето на чай няма специална подредба на гостите и старшинството им не може да се спази, тъй като всички сядат около масата с чая с хапките на ниска мебел тип канапе и кресла. Ако имате почетен гост, е добре да застанете заедно с него при посрещането на гостите и да му представите всеки от другите присъстващи. Съответно в края е добре да си вземе довиждане с поканените, тъй като се очаква почетният гост да напусне първи събирането. В дипломатически и официални среди това правило се спазва при събиране на пиене на чай. /Ако чаят се сервира на маса за хранене, правилата за старшинство на гостите могат да се спазят./
Видове чай
За изненада на мнозина всички видове чай се правят от едно растение – Camellia Sinensis, чийто произход е Китай. За сервиране на гости е за предпочитане това да е чай в кана, пълна с гореща вода и чаени листа, а не торбички. Може да се поднесат два различни вида чай, за да се удовлетворят вкусовете на поканените и към тях е добре да има и кана с още гореща вода /някой може да предпочита напитката да е с по-слаба интензивност/. Ако се поднася в домашни условия, чаят се сервира на ниска маса в хол или трапезария. Ако сте в недомашна обстановка, най-вероятно чаят ще се поднася на маса за хранене.
Белият чай се отличава с мек и сладък вкус. Смята, се че той е най-полезният, съдържа по-малко кофеин и е по-мек на вкус от останалите. Зеленият чай е най-популярен в Източна Азия, богат а на кофеин и има много различни сортове, различаващи се по вкус. Черният чай е най-популярен в Европа и Южна Азия. Тай е най-богат на кофеин и също има различни по вкус и аромат сортове. Чай „Ooлонг“ е полуферментирал чай, който произлиза от югоизточен Китай и Тайван и има леко сладък вкус. За разлика от другите сортове, за ooлонг се берат листата, които са започнали да вехнат. Повечето други сортове ферментират, а при ooлонг чаените листа се проветряват и окисляват, като по този начин съдържанието на кофеин се запазва: ooлонг чаят е с изненадващо високо съдържание на кофеин, далеч повече от другите сортове.
В нашата традиция, ние наричаме чай и топли напитки, направени от билки или различни видове сушени плодове. Те следва да се приемат като отвари и са добър вариант за поднасяне привечер, когато допълнителен прием на кофеин не е желателен.
Приготвяне на чай
Важното правило е да се познават особеностите на няколкото основни групи чай, така че при приготвянето им, те да изявят само най-приятните си аромати и да доставят наслада на гостите. При топлите чайове е важно да се знае, че само черният и билковите се запарват с вряла вода. Зелен, бял и ооланг се запарват с вода, която още не е кипнала, за да не изгорят листата на чая и да отделят тръпчив аромат.
Времето за пиене на чай
В стила на британците вероятно правилният отговор на този въпрос е, че всеки момент от денонощието е добър за пиене на чай, но все пак традицията го свързва с 5 часа следобед като преход между обяда и вечерята и тогава има най-голяма пищност и разнообразие в националните практики.
Все пак в различните части на деня има подходящи видове чай, които е препоръчително да се сервират. Препоръчителният сутрешен чай е черен, защото е по-богат на кофеин и има изявен ободряващ ефект. За обед и ранен следобед се препоръчват зелен чай и ооланг. Периодът на вечеря и ранна вечер е подходящ за бял чай и ооланг. Смята се, че изисканият аромат на белия чай е подходящ финал и на най-изискана вечеря. Мнозина обичат да изпият една топла напитка преди лягане като завършек на будната част на денонощието и за този момент са препоръчителни билкови и плодови чайове, които нямат кофеин.
Сервиране
Интересен и любопитен детайл е свързан със самото сипване на чай на гостите. Обикновено това се прави от домакина, но той или тя може да покани свой близък приятел да „отговаря“ за сипването на чай, което се смята за голяма чест и висока степен на доверие, приятелство и близост.
Този, който разлива чая, трябва да пълни всяка чаша по отделно и когато тя е готова, да я поднесе на госта. Едва след това започва сипването в следващата. Не е добра идея да се сипят много чаши, след което да започне подаването им на гостите. Ако листата чай са сложени директно в каната, а не в специална поставка, то при сипването в отделните чаши може да се използва цедка, за да се предотврати попадането на листа в чашите за гости.
Захар, мляко, лимон
Млякото и захарта са поставени съответно в малка каничка и захарница, които се предава от един гост на следващ. Добре е да се знае, че всички те се добавят след като чаят е сипан, а не предварително, въпреки че по този въпрос дори и англичаните нямат единно мнение. Започва се с млякото, ако някой от гостите ползва, после се добавя лимон – никога и двете неща едновременно, защото течността се пресича! Захарта в повечето случаи се поднася под формата на бучки и тя се добавя последна в чашата. Приготвената вече течност се разбърква внимателно и безшумно с лъжичката за чай, като е практично да не се правят няколко обиколки на чашата в кръг, а да се разбърква като се минава през центъра на дъното на чашата без да се опират стените. По този начин захарта, която би останала на дъното на чашата, ще може да се смеси лесно с чая и няма да се вдига шум. Добавянето на тези съставки в чая е въпрос на вкус, така че е съвсем нормално да предпочитате да пиете чая чист. Зеленият, белият чай и ооланг е най-добре да се пият чисти, защото така се усещат деликатните им аромати. Към черния могат да се добавят мляко, лимон или захар. Ако лимонът е нарязан на резени, той се поставя в чашата и постепенно отделя вкус докато се отпива. Ако лимонът е поднесен на големи парчета, то той трябва да е обвит в марля, за да може при изцеждането му да не пръска капки в страни и да не падат семки в чая. Ако няма специална щипка за стискане на лимона, това се прави с пръсти, след което изстисканият лимон се оставя в подложката чинийка или в друга, определена за това такава. Ако имате колебания как да постъпите, винаги може да следвате примера на своя домакин или домакиня.
Как се пие чай
Сяда се на определеното ни място – на ниска мебел или на стол, слагаме салфетката на колената си, взимаме чашата с чай заедно с подложната чинийка в лявата си ръка в разтворена длан, като придържаме с палец. Добре е чаят да се сервира в порцеланови чаши, както и да се дават допълнителни подложни чинии, в които да се оставя извадения от чашата чай на листа или в пакетче /това важи в случаите, когато всеки гост сам си сипва чай, иначе грижата за това имат домакините/. Първоначално порцелановите чаша са били произвеждани в Китай и не са имали дръжка за хващане. Това удобство започва с производството на Майсенския порцелан през 1710 г. Самата чаша, хваната за дръжката с палец и показалец и придържана с останалите пръсти на дясната ръка, поднасяме към устата си без да се навеждаме, без да издаваме звуци, отпивайки малки глътки. Ако при опитване на чая, ни се стори твърде горещ за вкуса ни, изчакваме преди да отпием отново. Между отделните глътки връщаме чашата в чинийката в лявата си ръка. Едва след като сме приключили с чая си, оставяме чашата и чинийката на масата. Обикновено на всеки гост се предлага допълнителна чаша чай, особено ако на масата са сервирани два вида. При всяко положение ще ви бъде предложена втора чаша, защото се смята, че едната не е достатъчно. Не е проява на добър вкус след това да поискате и трета.
Как да ядем различните солени и сладки нещо, които се поднасят заедно с чая
Заедно с чая се поднасят различни солени и сладки кейкове, сандвичи, питки и др. Тези различни видове малки тестени питки са предизвикателство като начин на ядене. При всяко положение а се късат или чупят на отделни хапки, могат да се намазват евентуално с масло или сладко със специалния нож за мазане на хляб, след което се слагат в уста с ръка. Не се бодат с вилица!
Във Великобритания се сервират и традиционни scones – кръгли малки кейкове, които се ядат намазани със сметана или сладко. Те се поставят в индивидуалната чиния, откъсват се хапки, които се намазват с масло или сладко и се ядат по този начин. Тук отново правилото за следване на поведението на домакините е много полезно. За следобедния чай хапките се сервират на специална поставка с три нива, като най-горе са поставени тестените изделия, следват сандвичите и на най-ниското ниво са разположени сладкишите.
Ценителите на вкуса на чая съветват той да не ползва за преглъщане на хапките храна, да не се смесва с вкуса й, а да се пие след като храната е преглътната, за да изпитаме наслада от аромата му. Също така не е проява на добър вкус и потапянето на бисквити в чай, дори и ако обичате да го правите, когато сте сами!
Възможно е да имате и прибори за хранене, сложени от страни на вашата чиния и това е знак, че ще ви поднесат някакъв вид сладкиш, който е сиропиран или с пълнеж, така че не се очаква да се яде с ръце, както се прави със сухите, тестени изделия.
В заключение
Когато познаваме тези основни особености от церемониален характер при подготвянето, сервирането и консумирането на чай, е добре да знаем, че в различните части на света има определени елементи, които имат типичен, локален характер. Ако заем, че ни предстои да пътуваме в определен регион от света с различна от европейската традиция, е добре да се подготвим предварително и да следваме и уважаваме обичаите на нашите домакини. Разбира се, от историческа и философска гледна точка, най-дълбока символика има чаената церемония в Япония и Китай. Пиенето на чай в Русия, Турция и в редица арабски страни също има традиционен характер и е много широко практикувано. За да си дадем сметка колко тази практика е популярна по света, помага статистически изследване от началото на 21 век, според което чаят е втората по употреба напитка в световен мащаб след водата.
Независимо от това по кое време, на кое място и какъв вид чай пием, той доставя наслада на сетивата със своя аромат и тонизиращ ефект. Начинът, по който го пием е въпрос на вкус и индивидуални предпочитания. Ако човек пие чай сам, може да превърне това преживяване в момент за насочване на ума към вътрешните си устои и на сетивата към хармонията на света, както практикуват народите от Изтока. Ако пием чай в компания, то споделянето на този ритуал ни дава възможност да намерим още една тема за водене на разговор в обществото като британците.
При всяко положение е добре да открием „дискретния чар“ на чая, а сега имаме достатъчно време да направим това!
Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.
