Цветята доставят естетическо удоволствие, радост и пораждат положителни чувства и асоциации във всеки, който ги погледне. Освен това те са елемент от човешката комуникация не само като знак за внимание, но и като украшение или украса. Не случайно те са най-популярният подарък в целия свят.

В европейската култура езикът на цветята се преплита с историята на символите и със семиотиката. Неговото познаване и разбиране е обособено в самостоятелна система, наречена флориография, която има дълбоки исторически корени, стигащи до библейските текстове. По съществото си това е умението да се изпрати послание на някого без да се ползва вербална комуникация и съответно получателят да успее да го разчете и разтълкува по съответния начин.

Широкият интерес към езика им се свърза с Османската империя и по-специално с пренесените оттам през ХVІ век лалета. През 1717 г. в Европа възниква истинска мания по езика на цветята благодарение на Мери Уъртли Монтегю (1689-1762), съпруга на британския посланик в Константинопол. Тя споменава за езика на предметите и цветовете, въведен в Мала Азия. Комбинацията от цветя в един букет може да носи цяло послание без този, който ги поднася да е написал и една дума, твърди Мери Уъртли Монтегю. Чрез писмата, публикувани след смъртта й, идеята за езика на цветята добива популярност в Европа и особено във Франция, където се появява и първият речник по темата през 1809 г. Викториянската епоха бележи голямото значение на езика на цветята, защото те са били използвани като средство за изпращане на послание, което не може да се изкаже. Чрез тях е било възможно провеждане на диалог без думи – на зададен въпрос е можело да се отговори с „да“ ако цветето е в дясната ръка и с „не“ ако то е в лявата ръка. По същия начин обект на тълкуване е бил и начинът на поднасяне на букета, връзването на панделката, която придържа цветята и пр. За важността на боравенето с езика на цветята в тази епоха говори и фактът, че в голяма част от домовете заедно с Библията е имало и екземпляр от книга, която тълкува този език, колкото и различни да са неговите интерпретации.

Митове и легенди

Образите на цветята фигурират реално или като алегории в митологиите на много култури още от древността. Те залягат дълбоко и във фолклор, литературни произведения и дори в кулинарните традиции още от древността и играят съществена роля и до днес – почти всяка емоция, която изпитваме, може да се изрази чрез подходящото цвете. Сред първите асоциации са Райските градини и висящите градини на Семерамида.

В гръцката митология вниманието привличат образите на Адонис, Нарцис и Хиацинт. Първият младеж бил обичан от Персефона и Афродита. Един ден, по време на лов, той бил смъртоносно ранен и издъхнал в ръцете на богинята на любовта като от капките кръв от раната му изникнали червени анемонии (известни още като съсънки). Християнската символика заимства този образ и цветето се свързва с Христовата кръв от разпятието.

Нарцис бил красив младеж от областта Беотия, син на речен бог и нимфа. Има много варианти за причинно – следствените връзки за неговата трагична история, но това, което ги обединява е прокобата на неговата красота, която той съзрял във водната повърхност на едно езеро, влюбил се в лика си и опитвайки се да достигне до него, загубил живота си във водните дълбини. На мястото на неговата гибел изникнали бели и жълти нарциси. Този сюжет е причината цветето да се асоциира със самовлюбеност и да стои в основата на понятието „нарцисизъм“, въведено в психологията от Зигмунд Фройд.

Хиацинт също бил любимец на боговете – Аполон и Зефир. По време на спортни занимания, хвърленият от Аполон диск бил насочен от Зефир към самия Хиацинт и причинил гибелта му. От кръвта му бог Аполон пожелал да изникне цвете, носещо името на загиналия младеж (на български това е зюмбюл).

На кои цветя да обърнем най-много внимание

Розите са цветя, чието послание се свързва пряко с цвета им. Така кораловата и оранжева роза са знак за ентусиазъм и желание, тъмно розовият цвят означава благодарност, а светло розовият – възхищение, прасковеният цвят е знак за желание за сътрудничество и завършване на дадена сделка или инициатива, жълтите рози са знак за съпружеска любов, радост и задоволство, бялата роза е знак за невинност, чар, мълчание и тайнственост, лилава – любов от пръв поглед. Червените рози са символ на силна страст, и недвусмислено послание „Обичам те” в почти всички култури. Поради това при бизнес взаимоотношения не бива да се изпращат червени рози. Много тъмно червените рози се свързват със смъртта и магиите. Маргаритите са символ на невинност и приятелство, ирисът е знак за вярност, възхищение, мъдрост и ценност, лилиумът е послание за невинност, чистота и с него може да се поднасят съболезнования. (В Япония се тълкуват като знак за смърт.) Орхидеята е символ на красота, изисканост и сила. Лалетата са символ на приятелство и са подходящи за подарък при бизнес отношения. Слънчогледите са знак за радост. Лавровите клонки се използват като знак за победа, маслиновите клонки символизират мир, миртата, портокаловият цвят и маргаритата са символ на чистота и невинност.

И цветът има значение

Смята се, че чрез цветята можем не просто да изразим нашите чувства, но дори и най-фини техни нюанси и това става чрез цвета на използваното цвете. Най-ярък пример в това отношение са розите, но също така маковете, лилиумите и карамфилите. 29 % от хората избират букет според цвета му. От тях 26 % се спират на червения цвят, предпочитанията следват лилав, бял, розов и жълт с малко повече от 10 %.

Национални и регионални специфики

В повечето европейски държави се подаряват нечетен брой цветя като се избягват да са 13, тъй като се смята, че числото носи лош късмет. Нидерландска поговорка казва, че „Храната е предназначена за тялото, а цветята хранят душата“. Това е много добър израз на отношението на европейската култура към цветята във всичките им видове и форми. Още в древен Рим булките са носели цветя за прогонване на злите духове и като символ на тяхната фертилност. 17 век бележи подем в отглеждането на цветя, който естествено съвпада и с нарастващия интерес към темата за техния език и причината за това е използването на парниците, в които на Стария континент вече има възможност за отглеждане на много по-голямо разнообразие от видове. Днес най-голямата бърса на цветя са намира в Асмер, Нидерландия.

В Азия поднасянето на цветя, особено червени, е високо оценено, защото символизира пожелание за късмет. Не е добра идея да се поднасят цветя в саксия, защото символизират ограничение и натиск на вашите взаимоотношения с човека, на когото поднасяте цветето. За сметка на това в почти всяка делова зала в Китай ще видите саксия с преплетени бамбукови стръкове, за които се вярва, че носят късмет. Тази практика е усвоена и от редица фирми, които имат редовни взаимоотношения с Китай. В същата страна най-често правеният подарък са цветята, поднасяни на учители, а най-популярното цвете там е божурът, особено за сватбени церемонии.

В японската национална традиция има цял език, посветен на цветята, наречен Ханакотоба (Hanakotoba). Това означава, че когато ви са наложи да поднасяте цветя в тази държава, е добре предварително да се запознаете с него. Отношението към цветята се свързва и с традициите за отглеждане на миниатюрни дървета, наречени бонзай, както и в изкуството за подреждане на цветна композиция, наречено икебана. Особена важност имат камелията (в културата на самураите е означавала достойна смърт, а днес се свързва с послания за любов); хризантемата (символ на властта, силата, щастието, успеха и късмета, това е цветето, което символизира императора, поради което е изобразено на неговия печат, както и на най-значимия орден); нарцисът ( символ на уважение); цвят на сливово дърво, което се свързва с елегантност и вярност; цвят на вишна, като символ на чисто и нежно сърце.

В Русия се поднася нечетен брой цветя за щастливи поводи, като това правило не се спазва при цветни композиции и букети. Розите, лилиумите и карамфилите са най-типичните цветя за изказване на съчувствие и съболезнования.

В мюсюлманските страни оформлението на букета и начинът на поднасянето му също са много важни. Най-добре е да се поднесе с две ръце или с дясна ръка, никога с лява, защото се смята за нечиста. Ако сте в Египет, помислете за друг подарък, защото цветята не са особено добра идея за ситуации различни от сватба или погребение. За мъжете, които ще поднасят букет на дама, с която са в делови отношения, най-добре е да кажете, че букетът е изпратен от съпругата ви или от колега, жена.

За разлика от Азия, в Америка и по-специално в Бразилия носенето на саксия като подарък в дома на вашите домакини е отлична идея – така те няма да трябва да търсят ваза за слагане на цветята.

Букет

Букет цветя най-често се подарява на личен празник (националните празници не са лични и на този тип приеми няма нужда да носите цветя). Когато сте канени в нечий дом на вечеря или в друга ситуация и решите да занесете цветя на домакинята, най-добре ги поднесете без опаковка, за да може тя бързо и лесно да ги постави във ваза, без да губи от времето, което е посветено на гостите. Поради това, за предпочитане е да изпратете букет или кошница с цветя с ваша визитна картичка преди или след събитието, с което ще изразите своята благодарност. При избор на букет по-малки и по-кръгли букети са подходящи за жени. По-издължени букети се поднасят на мъже (това се случва сравнително рядко – обикновено това за изпълнител на сцена и при получаване на дадена награда или знак). Подборът и оформянето на цветята, които изпращате или поднасяте е деликатен момент, в който следва да покажете своя вкус, отношение и познаване на получателя и контекста, в който правите този жест на вашето отношение и чувства.

Цветна декорация

Когато използвате цветя за украса на маса (за преговори или за хранене) е добре да следвате някои практически правила, които ще превърнат декорацията в приятен елемент от общата красива среда на събитието. Височината не трябва да е над 15-20 см, за да могат гостите да се виждат спокойно, когато са седнали. Не бива да се избират цветя със силни аромати, тъй като може да предизвикат главоболие или алергична реакция. Когато са поставени на маса за хранене, силното ухание на цветята ще пречи на възприятието на храната и напитките. Балансът е много важен – цветята са само акцент, не бива да се претрупва масата, а да се запази усещането за деликатност и стил. Подбирайте цветовете така, че да подхождат на обстановката в помещението. Съчетавайте цветята с вазите, в които ги поставяте – ако вазите са шарени или със силен декоративен елемент – използвайте по-малко цветя, със светли, неутрални тонове. Най-често използваните цветя за украса са рози, орхидеи, лалета, божури, както и цветя и зеленина според сезона.

В различните култури и исторически периоди отделни видове и багри цветя са имали свои специфични символни значения като знак за траур или победа, за омраза или любов, за мир или война. В официална ситуация обаче не е особено уместно да се уповаваме на подобен „език на цветята“ доколкото той не е и не би могъл да бъде универсален.

Днес, разбира се, важността на езика на цветята се е загубила в голяма степен, почти всяка култура има различна конотация за едно и също цвете, но магията на цветята като послание продължава да вълнува. Умението да се води разговор на тема цветя често ще ви превърне в приятен и желан събеседник, както и ще ви помага да подбирате правилни цветя за декорация, букети и други аранжировки.

Нека си припомним, че всеки език е богатство и отваряне на врата към друга култура и свят, който тя изгражда. Защо това да не е валидно и за езика на цветята, особено като си представим насладата на сетивата, която ще си доставим, отваряйки вратата точно към такъв свят.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.