До скоро понятието „нетикет“ ни звучеше непознато и изискващо отделяне на самостоятелно внимание за подготовка и дефиниране на правила за поведение във виртуалното пространство. Вниманието ни беше насочено основно към това как различни изразни средства, които използваме в него могат да изградят нашия образ, дори и ние самите да не сме видими. Става дума за начин на писане на мейли, постове, съобщения, чатове и всички други подобни виртуални следи, които оставяме. Защото всичко това, по един невидим начин, изгражда образа ни у тези, които са потребители на нашите виртуални съобщения и формира нагласа за професионалните ни качества и достоверност.

Една допълнителна гледна точка предизвика вниманието ни през 2020 година с особена острота, предизвикана от дългата изолация и стоене в къщи в периода на Ковид – 19 кризата. Става дума за нашето онлайн присъствие с образ в различни дистанционни срещи, конференции, лекции и пр.

Многобройните платформи позволиха да продължим комуникацията в работното си ежедневие, но в същото време поставиха на дневен ред и редица въпроси за решаване от характер, присъщ на етикета – как да се държим пред камерата, когато говорим или слушаме, какви знаци да използваме, за да направим общуването по-ефективно, как да се облечем, на какъв фон да се разположим и пр. Разбира се, тези предизвикателства не се поставят сега за първи път – онлайн общуването се ползва в различни институции и сектори от много години, но масовостта на неговата употреба през настоящата година, както и перспективата за все по-регулярното му приложение в работата, заслужават да се помисли за някаква логика на поведение и използване на подходящи практики от присъствената комуникация в дигитален формат.

За разлика от общуването на живо, дистанционното изморява много повече, изисква друг тип концентрация и мобилизация на сетивата ни, така че да изградим картина, максимално близка до тази, с която сме свикнали. Първото впечатление, което ние си изграждаме за човека, които стои срещу нас, при онлайн форматите ни въздейства по съвсем различен начин поради своята фрагментираност. Ние не виждаме целия говорител, не можем да се ориентираме за неговото излъчване, много по-трудно и опосредствано ни въздействат емоциите, които иска да ни предаде. Често неосъзнато, ние се опитваме да конструираме тази липсваща част от картината, за да имаме пълнота на комуникацията, но в дистанционен режим това просто не е същото и е необходимо да се адаптираме към тази форма. Това е причината мнозина участници в дистанционни форми на общуване да ги намират за много по-изморителни и да ги приемат само за кратки периоди от време.

Когато сте в ролята на говорител

Адаптирането на правилата за формиране на първо впечатление в дигитален контекст изисква да обмислим правилно и балансирано как да изглеждаме пред камерата в часовете на съответното си участие. Когато едновременно сме в къщи, но в същото време сме на среща и говорим пред публика през монитор, е много трудно да се избере правилното облекло. Разбира се, костюмът винаги е добра идея, но ако контекстът и позицията ви не изискват това, добре е да се придържате към делови, стегнат вид независимо от подвеждащото изкушение на домашната атмосфера. Добре е също така да се подготвите изцяло, независимо, че камерата ви показва само от кръста нагоре или дори почти само лицето, защото при движение или промяна на перспективата на камерата, можете да изпаднете в неловка ситуация и да съсипете усилията си да формирате добро първо впечатление. (В Интернет пространството вече циркулират клипчета за хора, забравили да си изключат камерата след среща и започнали да се преобличат или да водят разговори, неподходящи за чужди уши. Никой не би искал да изпада в такава ситуация.) Допълнителен аргумент е и чисто психологическото усещане за мобилизация, което облеклото и грижата за външния вид, дават на всеки говорител, дори и когато това става през камера. Избягвайте облекло и аксесоари с едри шарки, принтове и отблясъци, същото важи и за едри бижута, особено такива, които при движение на тялото ви ще разсейват наблюдаващите ви.

Разумно е също така да подберете цветовете на облеклото си в оглед излъчването, което ще ви придадат, но също и спрямо фона, на който ще се намирате пред екрана. Повечето дигитални платформи позволяват да се избере фон, на който да разположите образа си, често това може да бъде и решение, което да показва вашата институционална принадлежност. Ако това не е вашият случай, изберете подходяща стена или кът, който да се вижда зад гърба ви и спрямо него, подберете цвета на дрехите си, така че да стоите по един приятен за погледа начин.

Не по-малко внимание изискват прическата, при господата – брадата и при дамите – гримирането. Не забравяйте, че излъчването ви трябва да вдъхва доверие и професионализъм, а ключ към това е видимата положена грижа за външния вид. Правилото, че „Няма втори шанс за създаване на първо впечатление“ важи и онлайн. Когато от вас се вижда предимно главата или перспективата ви показва до кръста, ефектът на лицето ви е още по-голям отколкото на живо. В този смисъл прическата трябва да е такава, че да позволява лицето ви да се вижда – косата е вчесана и събрана. Гримът е умерен, само подчертава лицето и му придава свежест. Избягвайте силен, ярък грим, който би бил подходящ за вечерно излизане. Имайте предвид, че през камерата цветовете изглеждат различно, в повечето случаи ще бъдете наблюдавани от близък план, така че едно предварително вглеждане в собствения ви образ ще помогне да избегнете неприятно впечатление. Това важи в още по-голяма степен в случаите когато се прави запис на съответното участие, както и снимки.

Следващият елемент на добрата комуникация е езикът на тялото и конкретно, в този контекст, мимиките на лицето и жестовете. В качеството си на говорител, е разумно от самото начало да уточните с останалите участници или слушатели жестове, с които те ще могат да ви дадат знак, че имат въпроси, искат да вземат думата или за уточняване на някакви технически детайли. Особено при аудитория от различни култури и региони това е особено важно, за да не се получават недоразумения поради различен смисъл, който се влага в един и същи жест. По-добре вие въведете няколко основни знака, с които ще се предава съобщение при изключени микрофони, за да разбират всички посланията си по един и същ начин (най-често вдигаме палец, за да дадем знак, че всичко е наред в комуникацията, но не забравяйте, че този жест не е натоварен с една и също конотация във всички култури). В този смисъл, когато започвате изложението си, отделете малко време за уточняване на тези технически и организационни въпроси, за да си гарантирате плавното протичане на последващата комуникация. Не подценявайте значението на жестовете и тяхното тълкуване, особено в дипломатически контекст и не оставяйте на тези, които ви гледат и слушат да изтълкуват по неправилен начин определено ваше поведение. Това своеобразно въведение изпълнява ролята и на това, което в „живата“ комуникация е „малкият разговор“ или времето за представяне запознаване.

Характерът и поведението на един говорител не се променят само заради това, че общуването е технически опосредствано. Все пак, би било добре известно време да се наблюдавате как изглеждате през камерата, защото това е начинът, по който другите ви възприемат и спрямо това да нагодите кадъра, дистанцията, стойката на тялото, жестовете и мимиките си.

След това е нормално и очаквано да направите един кратък увод, да представите намеренията си като изложение, цел и времева рамка. По същия начин, както и при присъственото говорене, избирате дали ще ползвате и нагледни материали или слушащите ще гледат през цялото време вашия образ. Поради характера на такъв тип общуване, продължителността на една работна сесия не бива да е повече от час и половина до два часа, след което да се направи почивка или да се сложи край.

За да „затворите“ символично кръга на общуване е важно не само първото впечатление, формирано в началото на събитието, но и начинът, по който ще сложите край и ще се разделите с публиката или другите участници, така че е добре това да се направи вербално и невербално, за да затвърдите отличното впечатление, което сте създали в началото.

Когато сте в ролята на участник и/или слушател

Принципите на подготовка не се отличават много от тези на говорителя, защото отново вие ще бъдете наблюдаван от един кръг от други участници и от говорителя. Става дума за това как изглеждате и особено много за това как се държите докато слушате и наблюдавате. Вашите жестове и цялостно излъчване са много показателни за говорещия относно това как възприемате това, което говори. Говорещият следи всеки ваш жест, промяна в изражението, позиция на тялото и пр., за да се ориентира за обратна връзка на това, което ви съобщава. В същото време не бива и да прекалявате с експресивността си зад камерата като слушател, защото може да разсейвате концентрацията на говорителя. Подгответе се предварително за сесията, в която ще участвате, така че да не ви се налага да ставате, да се местите или да изчезвате от кадър, защото всичко това намалява концентрацията на говорещия и му пречи. Важно и е за впечатлението, което вие правите на говорителя и на другите присъстващи като професионално излъчване, заинтересованост и мотивация за участие.

Избягвайте да водите разговори по телефона или с друг в помещението, в което се намирате, при включена камера, защото показвате формално отношение към виртуалното си участие. Ако се налага временно да отделите вниманието си от онлайн събитието, по-добре временно изключете камерата, направете това, което е необходимо и се включете отново тогава, когато вниманието ви отново ще е насочено към екрана. Ако по някаква причина камерата ви няма да е включена по-дълго време или ще поставите само ваша снимка, изпратете съобщение на говорителя или на участниците с причина за това, за да не останат с впечатление, че вие реално не „присъствате“ на съответното събитие.

Друг важен детайл е винаги да изписвате името си на кирилица или латиница, за да не присъствате анонимно или автоматично да се изписва марката на вашия компютър, телефон или друго устройство. Това създава негативно впечатление за вашата способност да се организирате, справите с техниката или формален подход към това, в което участвате. Както и да разтълкуват другите вашето присъствие или по-скоро „отсъствие“ онлайн, то няма да е с положителна за вас конотация.

В началото на текста стана дума за нетикета и отново искам да подчертай, че неговите правила важат при една комплексна онлайн комуникация, която съчетава образ с думи – участието ви в чатове и форуми, съпътстващи срещата, трябва да се прави на книжовен език и без заменяне на думи със знаци, емотикони или акроними. Всякаква форма на „сленг“ не допринася за изграждането на ваш положителен, професионален образ.

Важно е да следвате параметрите, които сте уточнили с говорещия или с всички участници в среща, конференция или лекция, за да „говорите“ на един и същ език, дори и когато използвате невербална комуникация. При кроскултурна, виртуална комуникация това е от ключово значение.

Разбира се, в момента има толкова много различни формати, които се организират и провеждат, че не могат да бъдат изчерпани всякакви хипотези за онлайн поведение. Това, което винаги трябва да обмисляте са контекстът и участниците в събитието и съответно в каква роля вие присъствате в него, за да адаптирате своята визия и поведение. Не подценявайте значението на образа, който показвате в момента и на неговото въздействие. Има голяма вероятност редица събития и инициатива от тук нататък да имат „хибридна“ форма на провеждане, комбинирайки реално с виртуално, така че необходимостта от създаване на правилни навици за онлайн присъствие и поведение е реална.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.