В днешното забързано ежедневие, ние правим редица жестове и реагираме в много ситуации на базата на възпитание, социален опит, навик или имитирайки някого, без да се замисляме защо постъпваме именно по този начин. Знаете ли се защо казвате „Наздраве“ на човек, който е кихнал или защо си слагате ръката на устата, когато се прозявате, подавате ръка при поздрави, вдигате наздравица чрез чукване на чаши и още много други подобни елементи от социалното поведение. Помните ли дали някой целенасочено ви е учил на това и кога или го правите така, защото и другите постъпват по подобен начин и имитирайки го, вие се социализирате по-успешно.

Всичко това са елементи от етикета, с други думи част от правилата за добро поведение, необходими за добра социална интеграция и придобиване на определен обществен и професионален престиж. Малцина се замислят или знаят причината за повечето от тези обикновени правила, а те имат своята история и причина, които често са много любопитни. Самата дума етикет идва от френския език и е била въведена с тази си употреба от крал Луи XIV. Първоначално тя е значела буквално „Не газете тревата“ и такива табелки са били сложени на много места в градините на двореца Версай, за да ги предпазват от набезите на царедворците. Постепенно думата е натоварена с по-широко значение и се превръща в набор от правила за поведение в кралския двор, а по-късно и в обществото в широк смисъл.

Защо се казва „Наздраве“ на човек, който е кихнал?

Историята ни връща към времето на папа Григорий I, който се разпоредил всеки, който кихне да бъде благославян от страх, че това може да е знак за поява на чумата или защото при кихане част от душата се откъсва и напуска тялото, а благословията може да предотврати това. Добре е да се има предвид, че на редица езици изразът означава „благославям те“ (Bless you).

Ръкуване

Този универсален начин за поздрав между двама души по същността си е знак, с който двете страни показват, че ръцете им са свободни, не носят оръжия и са готови за започване на диалог с добри намерения, без риск от предприемане на агресивни действия.

Козируване или докосване на периферията на шапката за поздрав

Историята ни връща към рицарските времена и към срещите между двама войни, оборудвани с брони и с оръжие в ръка. За да може да се направи разлика между срещите, при които ще се води разговор, а няма да се кръстосват мечове, те са вдигали предната част на шлемовете си като знак за добри намерения, правейки се уязвими за атака и гласувайки доверие на човека срещу себе си.

Лактите не се поставят на масата

През Средновековието масите за съвместно хранене са били твърде гъсто населени, поради което не е имало достатъчно място за всеки от присъстващите и съвсем естествено, лактите е трябвало за стоят далеч от ръба на масата и плътно прибрани към тялото, за да не пречат на седящите в близост. Другата причина е, че при твърде удобно разполагане на масата гостите са изглеждали прекалено целеустремено насочени към храната си, а това не е създавало особено добро впечатление. Поради всичко това днес ние гледаме на храненето с прибрани лакти като на признак на владеене на добри маниери, въпреки, че мястото, с което разполага всеки гост около масата, вече е достатъчно.

Шапки долу

„Свали си шапката!“ – заповядва Кралят на Шапкаря в „Алиса в страната на чудесата. Шапката на господата е била предназначена преди всичко да ги опази от капризите на времето преди да се превърне в аксесоар, демонстриращ социален престиж или елемент от определен дрескод. Влизайки на закрито, в помещение те са сваляли шапка преди да заемат мястото си около масата и по този начин са предотвратявали падането на капки дъжд или прах в храната. Сега това се прави като знак на уважение.

Слагане на ръка пред устата при прозяване

Причините за това са много – от такива, свързани със здравето, до чисто естетически. Един от основните страхове и предразсъдъци на далечното минало се е коренял във вярата, че при прозяване част от душата напуска тялото и на нейно място влизат дяволски духове. В този смисъл поставянето на ръка пред устата намалява риска от това. През 17 век прозяването се е възприемало вече като синоним на досада и скука и съответно се е тълкувало като обида от хората, пред които се прави. Съвсем естествено в опита си да не помислят околните, че компанията им е досадна, вие слагате ръка, за да прикриете прозяването си.

Почетното дясно

Защо в етикета дясното се смята за почетното място и съответно там се разполага гостът? Защо дамата се движи от дясната страна на нейния кавалер? Причината се крие далеч в историята на отново на рицарските времена, когато те са носели оръжието си в дясната ръка и са можели да защитят най-добре този, които е бил разположен в тази сигурна зона. От там се е приело, че дясното е доброто, защитеното място, а на по-късен етап тази представа е прераснала в широката идея за „почетното място“.

Дамата се движи от „вътрешната“ страна на тротоара

При движение по тротоара двойките се движат така, че дамата да е на по-защитената, „вътрешна“ страна спрямо пътя. Това правило измества по-широкото за почетното дясно позициониране поради една съвсем логична историческа причина – когато по пътищата са се движели предимно карети и превозни средства с животински впряг, кавалерът е бил този, който да минава по-близо до тях, така че при евентуален инцидент, дамата да е защитена.

Да помогнем на дамите при настаняването им на стол

Причината за това е, че в миналото тоалетите на дамите са били такива, че те обективно са имали необходимост от помощ при настаняването си на стола. Днес това не е нужно, но се възприема като елегантен кавалерски жест.

Звън на чаши при вдигане на тост

Легендите за причината да се чува звън на чаша след вдигане на тост са свързани с два сюжета, така че всеки читател може да избере кой му се струва по-основателен и автентичен. Според първия, при доближаването на чашите се е търсел ефект на преливане на няколко капки от течността. Твърде често се е случвало в поднесената напитка да има сложена отрова и в този смисъл ритуалът по приближаване на чашите и смесване на напитката в тях е бил жест на доверие, че присъстващите пият едно и също питие без да поемат риск или като поемат един и същ риск! Другата версия е свързана с епохата на Средновековието, когато се е смятало, че в алкохолните напитки има „дух“ в буквален, а не в преносен смисъл, и че именно това кара хората да имат странно поведение след тяхната консумация. Камбанният звън е бил един от начините за тяхното прогонване, а звукът от чашите е максимално близък до този на камбаните, който може да се възпроизведе на масата.

Не сочим с пръст и не се взираме в някого

В миналото се е смятало, че взирайки се в някого или сочейки го с пръст, има риск да насочим към него зли духове, наричало се е „Да гледаш някого със зло око“. Разбира се, този мит е оборен, но въпреки това соченето с пръст и взирането се смятат за израз на лошо възпитание.

Добър апетит! Bon appétit!

Трябва ли да се пожелава „добър апетит“ преди започване на храненето е един от много любопитни въпроси, свързани с прилагането на добри маниери. Категоричен отговор не може да се даде, но историята на употребата на израза е много любопитна, особено в неговата версия на френски, която се ползва и в много други езици, сред които попадат и английският и българският. Може да се твърди, че изразът „Bon appétit!“ ще бъде разбран на много места по света и на много езици.

Въпреки това именно във Франция, този израз не е чак толкова използван или поне в някой високи социални кръгове е запазил негативна историческа конотация. Буквалният превод означава, че пожелавате на някого „добро храносмилане“ и поради това се тълкува като намек, че гостът е толкова гладен, че ще се нахвърли на храната и ще я погълне почти без да я дъвче. Друга причина е, че през 19 век се е смятало за напълно неподходящо да се води разговор на маса, свързан с функционирането на тялото, така че е било немислимо да пожелаете на някого „добро храносмилане“. По това време се е смятало воденето на разговор, свързан с храната за крайно материалистично поведение и поради това цялата тази тематика е била своеобразно табу. Домакините не са получавали комплимент за подготвената вечеря по същата причина. Представителите на епохата са водели разговори от интелектуален, дори идеалистичен характер, а храненето не попада в тази категория.

Но това е историческата гледна точка, която малцина познават. Изразът се използва много широко и не само от французи и рядко се възприема като нелюбезен. Все пак, ако домакините ви са французи, изчакайте да видите дали те ще ви пожелаят „Bon appétit“ и едва тогава и вие отговорете с „A vous aussi“ („На вас също). Ако искате да се застраховате, поканете гостите си да започнат да се хранят с израз от типа: „Насладете се на вечерята“ (Enjoy the dinner), който със сигурност е много елегантен и далеч по-малко рисков.

Тези няколко основни правила за добро социално поведение обикновено са ни внушени още в детските ни години или са плод на социалния ни опит, но рядко се замисляме защо постъпваме по определен начин и какъв е произходът на този жест или ритуал. А те, по един особен начин, са маркери за историята на социалната ни кодификация, която е еднакво важна във всяка епоха.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.