Представите на съвременния човек за разграничението между празник и делник са много сложни, често се размиват и сливат в едно, а, в същината си, целта на това разделение е да можем да си доставим наслада в моментите, които се различават от потока на всекидневието. Празникът сам по себе си може да бъде свързан с огромно разнообразие от поводи, а изразяването на настроението, съпътстващо празника, зависи от индивидуалната и от националните култури и традиции. Обединяващите фактори са радостта, удоволствието, тържествеността или всичко онова, което прави преживяването различно от рутинния поток на задълженията.

За мнозина, към които е насочен този текст, сред празничните моменти попадат и всички посещения на събития, случващи се в културни пространства – концертни зали, театрални, балетни и оперни салони. Като места на споделено празнично изживяване, те имат свои правила за поведение на публиката, които гарантират индивидуалното удоволствие на всеки присъстващ. Поради това, цялостното ни поведение в тези „места на културата“ са обект на внимание на етикета и подлежат на социална и протоколна кодификация.

Твърди се, че любителите на сценичното изкуство от френския град Лион се обърнали към Волтер с въпрос как да нарекат своята зала за представления. Неговият отговор бил „Пишете Театър, всеки знае за какво става дума“. И така театърът се превърнал в отражение на съзнателно кодифицирания градски живот или дори в нещо повече от това – негова метафорична проекция.

Редица културни институции се обръщат към публиката си с някои основни правила за поведение и препоръки, които очакват да се спазват, така че преживяването да е приятно за всички. Повечето български театрални, оперни, балетни и концертни екипи направиха същото на своите страници в социалните мрежи и в самите програми за отделните събития. Подходите са разнообразни и акцентите, които се открояват в различните културни традиции, варират, но могат да се систематизират в следните основни точки:

Отидете на време – това показва уважение към изпълнителите на сцената и към публиката в залата, част от която сте и вие самите. Имайте предвид, че повечето зали имат стриктни правила и не допускат влизане след началото на изпълнението. Това означава, че ще можете да заемете местата си едва в антракта, ако има такъв, или ще пропуснете представлението. В този смисъл е добре да си предвидите достатъчен времеви интервал преди началото на съответното събитие за път, паркиране, отиване на гардероб, освежаване и спокойно заемане на местата, така че да се настроите за преживяването. В правила за публиката на концертен комплекс „България“ това е формулирано по следния начин: „Препоръчително е публиката да бъде в Концертния комплекс поне 15 минути преди указания на билета час“. Припомням и толкова популярния цитат на Уилям Шекспир: „Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори, и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе“, така че за публиката е добре да избере за настаняването си отрязъка от време преди „мига“ на появата на изпълнителите.

Облечете се като за съответния повод – мислете за отиването си на културно събитие като за специален, празничен повод и нека това личи от външния ви вид. Разбира се, има хора и поколения, за които отиването на спектакъл, особено на балет и опера, е изключително тържествен момент и те се обличат официално – господата са с костюми и бели ризи, а дамите с дълги рокли и бляскави бижута. „Препоръчва се облекло, съответстващо на престижа на институцията“ е формулировката, избрана от екипа на зала „България“. Независимо от това колко тържестено е вашето усещане за отиване в тези културни пространства, все пак изберете облекло, което се отличава от всекидневното и няма нищо общо с това, с което се отива на разходка в парка или на спортни събития. Като цяло, повечето подобни културни пространства, дори и традиционни и консервативни като Виенския Мюзикферайн, либерализират своите очаквания към публиката, особено с оглед многобройните туристи, които също посещават подобни концерти и спектакли. Факт е, че често посетителите са с дънкови панталони и тениски, но от друга страна, бихте могли да използвате този повод, за да си сложите нещо от гардероба или кутията бижута, което пазите за „специални поводи и случаи“. Този повод може да бъде толкова специален, колкото вие го направите за себе си. За изкушените от темата за дрескода препоръчвам текстовете за облеклото на дамите и господата от рубриката „Популярен етикет“ на Дипломатическия институт.

Ако носите шапка, свалете я и я оставете на гардероб. Същото важи и за връхната ви дреха, нейното място също е на гардероб – не в скута ви, а още по-малко на гърба на седалката ви или заемащо цялата седалка. Съобразявайте се с пространството и на хората, които стоят около вас и направете необходимото, така че да не го монополизирате. В очаквания от Сатиричния театър „Алеко Констнатинов“ тон, в рубриката си „Етикет на зрителя“, те формулират това правило по следния начин: „При нас е топло, няма да настинете, така че не взимайте най-топлите си дрехи за планина. И въобще – не идвайте с дрехи за планина. Можете да оставите връхната си дреха на Гардероб.“

Уважавайте пространството на хората, които стоят около вас, и не се разпрострирайте твърде много, заемайки облегалките за ръце и мястото за краката с багаж, който носите. Ако носите нещо по-обемисто, погрижете се да го оставите заедно с връхната си дреха на гардероб.

Дамите отиват с малка чантичка, която да могат да сложат до себе си на седалката или зад гърба си. В нея можете да сложите лорнет или театрален бинокъл и ветрило. Лорнетът и бинокълът ще ви помогнат да видите детайли от постановката, независимо от това колко отдалечено е мястото ви, а и носят със себе си чаровен заряд на шик от друга епоха, за какъвто днес рядко имаме време или настроение. Ветрилото ще ви даде лека прохлада в летния сезон, а и можете да използвате модел, който също пазите за тържествен повод, защото има дантела или пера, което го прави подходящо за бал или опера. Добре е да внимавате при неговото затваряне и отваряне, защото може да вдига шум, който да смущава концентрацията на публиката, която стои около вас.

Не прекалявайте с парфюми и всякакви аромати, защото можете да съсипете преживяването на някой от стоящите в публиката около вас.

Направете необходимото, така че по време на изпълнението на сцената да не се налага да напускате мястото си. В рубриката „Театрален етикет“ на сайта на Драматичен театър Пловдив на зрителите е препоръчано следното: „Прието е в театъра да се пристига 30 минути преди обявения начален час на представлението, за да имат зрителите достатъчно време да оставят палтата си на гардероб, да “напудрят носовете” си и да се настанят спокойно в залата“.

Когато вече сте заели местата си и се окаже, че на вашия ред идват нови зрители, редно е да станете, за да им дадете път да минат. Не е подходящо само да си преместите колената встрани – добрите обноски изискват да се изправите, за да направите преминаването по-лесно. Ако вие сте в ролята на преминаващия, проява на добър вкус е да се извините и да преминете с лице към тези, които са се изправили, за да ви пропуснат, а не с гръб към тях. Народният театър „Иван Вазов“ в своя Театрален етикет апелира към публиката по следния начин: „Ако тряба да стигнете до своето място, вдигайки вече настанили се зрители, моля, преминете, обърнати с лице към седящите.“

Логичен въпрос е и кой къде сяда, когато отивате в двойка или приятелска група на спектакъл. При двойките е добре дамата да седне от дясната страна на господина – в етикета има правило за „почетното“ дясно място, на което домакинът разполага своя гост. Поради същата логика, дамата заема символично почетното място. Това не важи, в случай че местата са в края на реда – тогава господинът сяда до пътеката от „външната“ страна, за да може дамата да е седнала на защитеното вътрешно място. Разбира се, всичко това има символично значение и за мнозина изглежда остаряло и дори излишно. Но пространствата за споделено културно преживяване създават среда за проява на кавалерство и е добре да сме подготвени да бъдем както субекти, така и обекти на такива жестове.

Разопаковането на бонбон, който да предотврати евентуално кашляне по време на изпълнението, е добре да се направи преди появата на изпълнителите на сцената – щумоленето на опаковката ще пречи и дразни стоящите близо до вас, а може да смути и изпълнителите.

Не се движете твърде много на седалката, така че да не вдигате шум. До преди около 150 години правилата за поведение по време на концерти и спектакли са били съвършено различни, защото те са се случвали паралелно с вечери или партита и съответно публиката се е хранела и разговаряла, докато музикантите или актьорите са на сцената. В днешно време от публиката се очаква да стои спокойно и да не вдига шум, така че да не препятства удоволствието на околните и концентрацията на изпълнителите.

Не се хранете по време на представлението. Самият факт, че някои зали са сложили в препоръките си към публиката и такава, означава, че някой се опитва да се храни по време на спектакъл, да шумоли с опаковки и да дъвче.

Не говорете, дори и шепнейки, след началото на изпълнението на сцена. Разговорите, колкото и тихо да се водят, смущамат спокойствието и отклоняват вниманието от сцената към вас. Обсъждането на спектакъла оставете за антракта, който е предназначен именно за това, както и за изпиване на чаша пенливо вино.

Старайте се да не заспите, защото хъркането или отпускането на глава на рамото на стоящия до вас, е неприемливо.

Изключете си мобилния телефон, приберете го и до края на представлението не го поглеждайте. Святкащият екран в тъмната зала е не по-малко неприятен от звуков сигнал или вибрация. Погледнете на това като на едно временно бягство от технологичния свят, в който живеем и му се насладете пълноценно, а също така дайте възможност и на останалите в залата да преживеят насладата от изкуството. Имайте предвид също така, че снимането с каквато и да било техника от страна на публиката по време на представление, е напълно забранено, което е още една причина да не посягате към телефона си по време на спектакъл.

Не се изкушавайте да припявате или да подсквирквате заедно с изпълнителите.

Не влизайте в ролята на „контрольор по поведение“ – не правете забележки, дори и да смятате нечие поведение за неприемливо. „Ще бъдем щастливи, ако споделите и следвате нашия етикет, но моля Ви, не правете груби забележки на хората в салона. Нашият вечерен персонал е обучен и знае как да общува с публиката“ е призивът на Народния театър към неговата публика.

Оценете труда на изпълнителите чрез аплаузи в края на представлението или в подходящите за това моменти. Едно от трудните неща за публиката на класически концерти и на оперни спектакли е кога да се ръкопляска. Дали в края на цялото произведение или след определени арии или солови изпълнения изглежда сложно и подвеждащо за „непосветените“. Почти винаги се намира някой или някои в публиката, които започват да пляскат в неподходящ момент и стоящите около тях ги поглеждат критично или дори диригентът им дава знак да изчакат – много е неприятно вие да сте в тази роля. За да го избегнете, имате два подхода – изчаквате да видите дали другите започват да ръкопляскат и се присъединявате към тях или прочитате внимателно програмата, за да се ориентирате в продължителността и частите на произведението и тогава лесно ще разберете кога е финалът – това важи предимно за класическите концерти. В края на цялото представление аплаузите са доста по-продължителни и могат да бъдат съпроводени с викове „Браво“ (Добре е да имаме предвид, че този вик идва от италиански и се променя в зависимост от пола и броя на изпълнителите, така че би следвало за солист да се ползва Bravo, ако изпълнителят е дама – Brava, а при група солисти – Bravi.) На много места публиката става и на крака, за да изрази своето възхищение и благодарност към артистите.

Всяка театрална и концертна трупа мечтае за повече публика и работи постоянно за нейното възпитание. Един пример за такава политика са специалните спектакли и концерти за деца в различни възрастови групи. Поради това, когато отивате на събитие за възрастни, което е с начален вечерен час, най добре е да оставите децата си вкъщи. На тях ще им е трудно да спазват препоръките да не се движат, да не вдигат шум и т.н., а вие ще се подложите на родителско изпитание, което рязко ще намали удовоствието ви от случващото се на сцената. За тази „публика на бъдещето“ има подходящи представления, на които те, както и вие, сте повече от добре дошли.

При забързания начин на съвременния живот все по-често се замисляме за предимствата и недостатъците на „бързото“ и „бавното“ практикуване на различни дейности. Това е особено отчетливо при храненето, но на финала на настоящия текст ми се иска да споделя гледната си точка към посещението на сценични представления като към своеобразно „бавно интелектуално и естетическо хранене“. Ключът е да не бързаме, да го отграничим от всекидневния поток, да гледаме на него като на ритуал, да знаем правилата за поведение и да ги спазваме, така че сценичната магия да успее да завладее публиката.

Текстът е подготвен от Биляна Дечева-Гунчева (1972 – 2022), служител в Дипломатическия институт от неговото основаване, преподавател в курсовете по протокол, етикет и церемониал, както и съавтор на учебно помагало по „Протокол и етикет в контекста на Европейския съюз“.