д-р Валентин Катранджиев

През юли 2025 г. Дипломатическият институт проведе в лекционно-презентационен и експертно-дискусионен формат, първото издание на специализирания курс „Дипломация и геополитика“ за български дипломати на ръководно и средно кариерно равнище. Обучението получи подкрепата на политическото и професионалното ръководство на МВнР.

Потребността от подобно обучение от стратегически характер беше отдавна назряла на фона на протичащата системна трансформация на международните отношения, динамично променящата се среда за сигурност в Черноморския регион и Близкия изток, ръста на военните, хибридните и технологични заплахи за националната сигурност на страната ни. 

Повсеместната дигитализация на повечето сфери на обществения живот, съпътствана от навлизането на новите (в т.ч. квантовите) технологии и изкуствения интелект, има силно геополитическо измерение и оказва пряко въздействие върху оперативната работа на дипломатическите служби. Отчита се, че дигитализацията има както положителен, така и деструктивен ефект (в частност, когато са инструмент за осъществяване на хибридни войни и атаки върху критичната инфраструктура).

Беше извършена сериозна предварителна подготовка във връзка с структурирането на аналитичната и методологична рамка и в определянето на тематичния обхват на обучението. Беше постигнат баланс в разглеждането на въпроси от общ теоретичен характер (в частност, мястото на геополитиката в системата на научното познание като самостоятелна научна сфера и като интердисциплинарен изследователски метод) и представянето на теми, свързани с приложната геополитика като геостратегия и стратегическа култура; връзката между геополитика и дипломация; ролята на центровете за стратегически изследвания и мозъчните тръстове в процеса на формиране и провеждане на външната политика на водещите държави; ресурсните аспекти на геополитиката.

С оглед постигането на по-голяма регионална обхватност на обучението бяха дискутирани геополитически проекции на Големия Черноморски регион, Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион. Дадена бе реалистична оценка на динамично променящата международна среда и необходимостта националната ни дипломатическа служба да използва потенциала на приложната геополитика в процеса на формирането на външната ни политика.

Дипломацията и геополитиката в системата на научното познание

В рамките на научното познание, дипломацията се изучава в историята и теорията на международните отношения, международното право, философията, политологията, политикономията, народоспихологията, културологията, журналистиката и другите комуникационни дисциплини. С оглед важността на преговорите в дипломацията, тя също може да се разглежда и в рамките на психологията.  Чрез дипломацията научното познание обяснява, принципите и механизмите на установяване и развитие на междудържавните отношения, концепции като суверенитет, национален интерес, национална мощ, баланс на силите, международен ред и др. Дипломацията също формира модели, механизми и принципи на функциониране на международните правителствени организации, които са гръбнака на съвременния мултилатерализъм.  

Дипломатическите отчети, анализи и донесения (под формата грами, вербални ноти, доклади и експертни/политически препоръки и прочие) прави дипломата непосредствен наблюдател и участник в международната политика. Текущият дипломатически доклад и дипломатическа мемоаристика осигуряват богат „суров“ материал (базиран на реални казуси от дипломатическата практика) за последващо обобщаване и систематизиране от научноизследователската общност. По този начин дипломацията се превръща в инструмент на научното познание.

Но, дипломацията е и приложна наука и професия. Тя се осъществява чрез функциите на представителството (протокол, символика, вербална и невербална комуникация, публична и културна дипломация); преговорите (постигане на баланс на интереси и споразумения); изготвянето на доклади и отчети (вкл. всички аспекти на информационно-аналитична дейност); реакциите при кризи (кризисна дипломация – реакция, управление на международни кризи и конфликти); и мрежовата практика (умения за работа в многостранна и мултикултурна среда, капацитет за създаване на мрежи от контакти и връзки, умения за лобиране и прочие). Изкуството на дипломатическата професия се постига чрез обучение, опит, обмен и взаимодействие. Това включва ежедневната практическа дейност на дипломатическите служби на дипломатическия състав на институционално и професионално ниво.    

Подобно на правото, медицината, инженерните и др. науки и професии, дипломацията използва и създава знание.  Дипломацията може да бъде представена като своеобразен приложен пласт върху научното познание, която трансформира академично-абстрактните и теоретични постановки в конкретна практическа дейност (например, практиката на междуродните отношения и международното право се базира на вече изградено научно теоретично знание).

Дипломацията използва научни методи (ситуационен,  SWOT, геополитически,  стратегически и прогностичен видове анализ, статистически данни). Тя е набор от професионални компетенции (по линия на дипломатическата професия и култура) и институция и инструмент за осъществяване на външната политика на държавата и на нейния национален интерес. 

Геополитиката се оформя като самостоятелна дисциплина със свой понятиен апарат, метод на изследване, историческа еволюция на геополитическата мисъл, геополитически концепции и национални геополитически школи. Тя също е приложна наука, защото е в основата на външната политика, дипломацията и националната и международната сигурност.      

Геополитиката присъства в научното познание посредством следните системи от дисциплинарни знания: географско-демографски компонент (физическа, политическа, икономическа  географска, етнографска, демографска и др.); историко-политическия компонент (всеобща история, история на политическите учения, история и теория на международните отношения, политически системи, етнос и религия и др.); военно-стратегически компонент (военна стратегия, военно-морска стратегия, стратегия на въздушната, ракетно-ядрената и космическата войни, стратегия на „дроновата война“, история на военното изкуство, учение за военна мощ на държавата и др.); икономическия компонент (световна микро и макро икономика, международни пазари, статистика, международна търговия и инвестиции, ресурсна енергетика, транспорт) и дигитално-мрежовия компонент (информационно-дигитални технологии, квантови технологии и изкуствен интелект, теория на комуникациите и др.)      

В рамките на познавателния процес, геополитиката се утвърждава чрез обяснителната си функция (например, обяснява закономерностите на географско-пространственото разширение  и поведение на държавите); прогностичната си функция (моделира тенденции на световните процеси и парадигми за развитие и прави сценарийно прогнозиране на развитието на кризи и конфликти); и инструменталната си функция (метод за стратегическо планиране на външнополитическата дейност на държавата)  

По този начин, можем да развием тезата за геополитиката като аналитична рамка чрез два основни компонента:

Първо, геополитиката е възприемана чрез класическото географско пространствено, културно-цивилизационно (в т.ч. ценностно) и съвременното мрежово комплексно измерение.

Англосаксонската геополитическа традиция акцентира върху ключовите географски зони като решаващи за световна доминация (концепциите за хартленд, морска мощ, римленд). Тя се допълва от германската геополитическа традиция, очертаваща пространствената експанзия с националната идентичност и държавната жизнеспособност. Френската и италианската школи пък внасят културно-цивилизационни и идеологически елементи в аналитичната рамка на геополитиката. Руската геополитическа традиция, акцентира върху контрола върху евразийското пространство, противопоставянето на атлантизма, интеграцията на политическите, историческите, религиозните и културните фактори в географско-пространственото измерение. Китайската геополитическа школа се развива върху основните на конфуцианската философска традиция, включваща ред, стабилност, централна власт. Формира се идеята за център и периферия, контролирана чрез васални държави и дипломатически стратегии („мека сила“). Набляга се и върху концепцията „Тянся“ (светът като едно цяло), чието съвременно продължение е концепцията „Общност за споделено бъдеще на човечеството“ (сигурност, развитие, културно-цивилизационен обмен). Индийската геополитическа школа стъпва върху ведическите и будистите философски традиции (с акцент върху взаимността между хармония, космос, морал). Акцентира се върху  географията като фактор за сигурност и развитие, с особен акцент върху природните граници и конфликти с външни завоеватели. Формира се концепцията за регионално лидерство в Индийския субконтинент чрез системата на малките и големите царства (махаджанапада) и динамиката между тях.  

Класическо измерение на геополитиката се допълва от съвременния мрежовия подход в анализа на геополитическите процеси и събития. Териториалността не губи значение в съвременния прочит на геополитиката, тъй като пространственото разширяване (експанзия, контрол върху ресурси, влияние) остава движещ фактор за редица държави. Обаче, основното предизвикателство пред геополитическата наука и практика днес е, как да адаптира класическото географско-пространствено разбиране (суша, вода, въздух, космос) с новите парадигми за мрежовата сигурност (например, сигурността на глобалните вериги на стойност, контрол върху стратегически транспортни коридори и логистични хъбове), дигитално-технологичната свързаност (технологични коридори, дата центрове и др.), а така също и ресурсно-енергийното, хранителното, екологично-климатичното измерения на геополитиката.

Второ, в контекста на аналитическата рамка е важно да се очертае взаимното допълване между понятията геополитика, гео-икономика и стратегическа култура. Класическата геополитика осигурява достъп и контрол върху територии и ресурси, помага за изграждането на съюзни обвързаности и системи за колективна сигурност. Докато гео-икономиката е инструмент за постигане на стратегически и геополитически цели на държавата, в частност, чрез факторите търговско-инвестиционен обмен, инфраструктурна, енергийна, технологична, хранителна и прочие зависимости и ограничения.

Стратегическата култура се формира в рамките на националните институти за стратегически изследвания (с акцент върху стратегическото прогнозиране и планиране). Тя произтича от културно-историческия и ценностен модел на развитие на държавата (вкл. ценности, вярвания, исторически опит, институционална приемственост и памет). Стратегическата култура е неразделна част от водещите доктринални документи, стратегическия дебат и стратегическото държавно управление и се асоциира с отговора на въпроси като: кои сме ние; кои са ни съюзниците и приятелите; кои са ни враговете; какво представлява и включва националния интерес; разбирането ни за сигурността, мястото на дипломацята в постигане на националните стратегически цели и прочие.

Какви са основните аспекти на свързаността на дипломацията с геополитиката?

            Компетенции в сферата на геополитиката за успешния дипломат

            Ключова цел на обучението е изграждането на компетенции за работа на дипломата в геополитически контекст. В този смисъл геополитическата съставна следва да заема водещо място в дипломатическите, отчети, анализи и донесения (основата на информационно-аналитичната работа) на българските дипломати.  Успешният дипломат не може единствено да разчита на установените представително-протоколни, публични, преговорни умения. Той следва да притежава и набор от знания и компетенции в сферата на геополитиката.   

• Аналитични и академични компетенции: познаването на класическите и съвременните геополитически концепции, теории и парадигми позволява по-добро разбиране на интересите и стратегиите на водещите държави в системата на международните отношения. В допълнение е необходимо развиване на капацитет за работа с пространствени модели, географски и статистически данни. Способността да се разчитат физическите и нефизичните геополитически измерения по отделно и в динамична свързаност  (суша, море, въздух, космос, дигитално пространство и прочие) е една от ключовите геополитическа компетенция за дипломата;
• Стратегически прогностични компетенции: Тъй като геополитиката не е само инструмент за обяснение, но и за прогнозиране, дипломатът трябва да може да разполага с прогностичен капацитет, включващ изграждане на сценарии за развитие на международни кризи и конфликти. Това предполага владеене на методите на прогнозиране, сценарийното планиране и анализа и оценката на рисковете. 
• Дипломатическа комуникация и преговорни умения: дипломатът е посредник между академичното знание и приложната експертиза и механизма за вземане на политическите решения. Това предполага способност да изложи многоаспектната и сложна геополитическа терминология на достъпен дипломатически език. Преговорните умения включват способността изграждане на доверие в условията на кризисни ситуации и изграждане на устойчиви мрежи от контакти. Дипломатът трябва да развие капацитет за работа в мултикултурна среда с оглед на значението на културно-цивилизационния и ценностен фактор в геополитиката;
• Приложни компетенции: успешният дипломат трябва да може да си служи със съвременните инструменти на анализ, като гео-информационни системи, данни в сферата на търговията, инвестициите, енергетиката, модели за транспортни коридори и киберсигурността. Участието на дипломата в екипи за междуведомствена координация изискват от него да развие култура за мултипрофесионално общуване. Това включва способност да говори на езика на различните експертизи и да анализира, синтезира и интегрира данни и информация от различни източници. 

Във века на глобалната трансформация и адаптация, дипломатът не е само официалният представител на своята държава и „преговарящ“ в международните отношения, но и анализатор, стратег, мултикултурен и мултипрофесионален комуникатор и посредник. Умението му да мисли геополитически и да действа дипломатически се очертава като основна негова компетенция.

            Д-р Валентин Катранджиев е дългогодишен служител на Дипломатическия институт, ангажиран в сферата на дипломатическото обучение и стратегическите изследвания.